„Чеда, вярно е, че нашите унижения пораждат скръб у светиите и причиняват плач и вопли, които те възнасят за нас пред Твореца на света. Ето защо Божият гняв се излива върху нас поради греховните ни дела. Нашият напредък в светостта обаче предизвиква веселие в сонма на светиите и ги кара да се молят много пред нашия Творец за достигане на блаженството и радостта. Също и Бог изпитва голяма радост от нашите дела и от ходатайството на светиите и ни удостоява с още по-големи благодеяния.

+ + +

Внимавайте, чеда да не би за нас да се отнасят думите на св. ап. Павел: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело” (Тит 1:16). Нека всеки разкъса сърцето си. Нека сълзи да текат пред Бога и всички да казват заедно с Псалмопевеца: „Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към Мене?” (Пс. 115:3).

+ + +

Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: „Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други - богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде - бедни?“

Тогава дошъл до него глас: „Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш“.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1