ПРЕП. ЙОАН КРОНЩАДСКИ:
Обичай ближния като себе си, прощавай му. Колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем (Мат. 18:21-22), казва Господ. Тук именно се познава любовта. Но дори това не е достатъчно за нея: любовта обича враговете си, добро прави на ония, които я мразят, благославя ония, които я проклинат, моли се за ония, които и пакостят (Лука. 6:27-28).
***
Да прощаваме на длъжниците си – това значи да не се огорчаваме, да не враждуваме и да не озлобяваме срещу нашия ближен, който се е провинил спрямо нас (умишлено, упорито или неволно), а да му простим вината в простотата на сърцето си, като си представяме живо нашите собствени немощи и грехопадения и запазвайки към виновния ближен същата любов и същите онези приятни чувства, които сме имали към него преди вината му.
***
…Ако искаш и обичаш Бог да ти прощава греховете, тогава смятай за нещо нормално да прощаваш и ти греховете на хората, които съгрешават против теб, знаейки, че любовта е дълготърпелива и многомилостива.
***
СВ. ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ:
Прощаването на всички, на всички без изключение обиди, и най-тежките – е непременно условие за успех в молитвата.
***
Към желаещия да пристъпи към молитвен подвиг! Преди да пристъпиш към този подвиг, се постарай да простиш на всеки, който те е огорчил, оклеветил, унижил, на всеки, който ти е причинил каквото и да било зло.
***
Преподобни авва Доротей в началото на своето поучение за смирението полага, като крайъгълен камък в основата на зданието, следното изречение на един от светите старци: „Преди всичко ни е нужно смиреномъдрие и ние трябва да сме готови срещу всяка дума, която чуем, да кажем „прости“: тъй като смиреномъдрието съкрушава всички стрели на врага и противника“. В отхвърлянето на оправданията, в обвиняването на себе си и в искането на прошка при всички тези случаи, при които в обикновения светски живот човек прибягва към оправдания и ги умножава, се състои великото тайнствено придобиване на светото смирение. Към него са се придържали и него са ни завещали всички свети Отци.
***
Пред хората трябва да се държим внимателно и благоговейно, но простосърдечно, отговаряйки с мълчание на похвалите и с мълчание на критиките, освен в тези случаи, когато искането на прошка и, при необходимост, умереното обяснение могат да успокоят порицаващия ни и да ни помирят с него.
***
Господ ни е заповядал да прощаваме на ближните си съгрешенията им против нас: Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат. 14-15).
От тези думи на Господ от само себе си произтича заключението, че верният признак, че греховете ни са простени, е да усетим в сърцето си, че наистина сме простили на ближните си всички техни съгрешения спрямо нас. Такова състояние се постига и може да бъде постигнато единствено с Божията благодат. То е дар Божий. Докато не се сподобим с този дар, нека, както ни е завещал Господ, да се вглеждаме преди всяка наша молитва в съвестта си и намирайки в нея злопаметство, да го изкореняваме с посочените средства, т.е. с молитва за враговете и благославянето им. Когато си спомним за нашия враг, да не допускаме никаква друга мисъл за него, освен молитва и благословение.
***
Този, който е зает с дълбоко вглеждане в самия себе си, който се вижда осквернен от безбройни грехове, който се признава за достоен за вечна мъка и вече скърби, като осъден на нея, такъв почти или съвсем не вижда недостатъците на ближния, извинява недостатъците, които забелязва – охотно, от сърце прощава всички обиди и оскърбления.
***
Изкушенията в началото ни изглеждат тежки, но без тях е невъзможно да се научим да прощаваме всички обиди, да обичаме враговете си, да виждаме Божия промисъл във всичко – тези най-високи, окончателни по отношение на ближните заповеди в Евангелието. Ако пък вътрешният човек не се съзижда от всички заповеди, той не може да стане жилище на Светия Дух.
Да простим на нашите отци и братя, на пребиваващите близо и далече, на живите и отишлите си от нас, всички нанесени ни от тях оскърбления и обиди, колкото и тежки да са те. Господ ни е завещал: И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви (Марк.11:25-26).
***
За придобиването на това (благодатно, духовно) милосърдие говори св. апостол Павел, когато завещава на повярвалите в Христа: И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете (Кол.3:12-15).
***
Когато от душа простиш на всички ближни съгрешенията им: тогава ще ти се открият твоите собствени съгрешения. Ще видиш колко много се нуждаеш от Божието милосърдие, колко много се нуждае от него цялото човечество: тогава ще заплачеш пред Бога за себе си и за човечеството.