Хората работят в неделя и на празник и върху тях се сипят беди. Според правилата, преди вечернята, в навечерието на празника или срещу неделя всяка работа се прекратява.
По-добре е, ако е възможно, човек да поработи повече предишния ден, така че да не работи по време и след празничната вечерня.
Ако някой поради неотложна необходимост свърши някаква проста работа срещу неделя или празник, това е нещо различно. Но и такава лека работа трябва да се извършва с разсъдителност. В стари времена дори работещите на полето, чувайки камбанния звън, приканящ за вечерня, се прекръствали и прекратявали работа.
Същото правели и жените, които по съседски се събирали с ръкоделията пред домовете си. Те ставали от пейките, прекръствали се и слагали настрани плетивата и бродериите. И Бог ги благославял.
Били здрави и се радвали на живота. А сега хората премахнаха празниците, отдалечиха се от Бога и Църквата, но в крайна сметка харчат всичките си изкарани пари по лекари и болници.
Веднъж при мен в колибата дойде един баща и каза: „Детето ми често боледува и лекарите не могат да разберат каква е причината“.
— „Престани да работиш в неделя, и всичко ще се оправи“ – му отговорих аз. И действително, той ме послуша и детето му повече не боледува..
Винаги давам на миряните съвет да престанат да работят в неделя и на празник, за да не ги сполетят неприятности.
Всеки може да организира работата си. Всичко е в духовната чувствителност. Ако човек има такава чувствителност, тогава от всяка ситуация ще се намери изход.
А ако този изход повлече след себе си някаква малка загуба, то благословението, което получават тези хора, ще бъде още по-голямо. Мнозина обаче не разбират това и дори не ходят в неделя и на празник на Божествена литургия.
Божествената литургия освещава човека. Ако християнинът не отиде в неделя на църква, как ще се освети? Но, за съжаление, хората лека-полека вървят към това, да не остане нищо нито от празниците, нито от традицията...