Отново ще възвестя(1) евангелист Йоан, защото е удобно (отнего) (2) да разгледаме начатъка на възкресението. Ти току що слуша, че той е казал: Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите(Йоан 12,1). Виждаш ли, как начатъкът на Възкресението е намерил праобраз в Лазар, и как това е признал вярващият народ? Народът е признал, а архиереите (юдейските) са възнегодували, превръщайки сътвореното чудо в повод за ненавист.
Те действително са изпитали ненавист към възкресението на Лазар, защото след възкресението, за което ти си чувал, те решили да го убият. Виждаш ли какъв изблик на ненавист? Те замисляли да убият този, когото възкресил Господ, защото не са разбрали, че дори да го убият, то за Господ не е трудно да възкреси своя приятел. Те се съвещавали да убият Лазар, защото нищо така не уязвявало юдеите, както възкресението на Лазар.
Само това чудо те не можели да оклеветят. Те клеветели изцеления слепороден, казвайки: не е този е, а друг: прилича на него (Йоан. 9,9). Те наклеветили възкресението на дъщерята на Иаира, казвайки, че тя се е унесла в дълбок сън и не е била предадена на съвършена смърт. Те наклеветили възкресението на едничкия син на вдовицата, казвайки, че той само е приел на вид смъртта и не е бил погълнат от властта на смъртта. Те наклеветили и чудото с изсъхнала смоковница, казвайки, че тя е изсъхнала от бедността на почвата, а не по заповедта на Господ. Те наклеветили и превръщането на водата във вино, че това е било шега над този, който вече е бил опиянен на пира и нищо не е чувствал.
Само възкресението на Лазар не могли да оклеветят. Те познавали Лазар. Той бил известен мъж. Те били на погребението му, видели запечатания му гроб, те, съгласно обичая, на поменалния обред утешавали Марта и Мария, сестрите на Лазар.
Те знаели, че вече четири дни той е положен в гроба, и че четиридневен мъртвец целият е подложен на разлагане: тялото е изтляло, костите са вкочанели, жилите са отслабнали, вътрешностите са се разпаднали, червото е изтекло. Знаейки това, те са се смутили, когато видели възкръсналия Лазар цял, здрав, съвършен, току що създаден, сияещ от възвърнатия живот. Те едва не онемели, доколкото не намирали думи за обяснение и не знаели, как да оклеветят възкресението на Лазар, което Господ извършил.
Какво означава “Господ извърши това?”. Изслушайте накратко. Когато Лазар по естествен начин напуснал живота, то Господ, макар и по човешки да не присъствал във Витания, но като Божество присъствал навсякъде и всичко чрез Себе си изпълнял (3). Затова четири дни, след като погребали Лазар, дошъл Иисус във Витания, за да извърши възкресението на приятеля си.
Когато Марта, сестрата на Лазар, чула, че Господ е пристигнал във Витания, тя побегнала, побързала, коленичила с молба, изразявайки подобаваща почит. Защото, коленичейки, говорила на Господ, изричайки следните думи: Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог(Йоан. 11, 21-22). Но Господ, Сам бидейки бездна на дълготърпението, отговорил, казвайки: “Какво говориш ти, Марто? Господ ме наричаш, а не ме считаш за Господ? Нима Аз не съм бил тук? Прояви малко търпение и ти скоро ще научиш за това от своя брат, защото ще възкръсне твоя брат” (Йоан 11, 23). Прощавам ти, Марто, защото ти си преизпълнена с печал – все едно, сякаш Той и е казал “Който се обърква, ще бъде преизпълнен с блага” – когато дойдеш на себе си, тогава ще се вразумиш, защото ще възкръсне твоят брат (Йоан. 11, 23).
И след това Марта, която в съответствие с това, което обикновено казват хората, отговорила на Господ така: “зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден”(Иоан 11, 24). На което Господ ѝ отговорил: “Защо е това малодушие, Марто? Защо отлагаш възкресението за такова дълго време? С теб говори Самото Възкресение, а ти разсъждаваш за възкресението. “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее”(Иоан 11, 25).
В това време, докато говорил Господ това, едва ли не целият град Витания дотичал там, където дошъл Господ. Дотичали не за това, за да станат свидетели на чудото, а за да се посмеят, защото те не се надявали, че може да възкръсне четиридневен мъртвец. А Господ какво направил? Тъй като Той видял такова множество пристигащ народ, и че тези хора са достойни и способни да свидетелстват за това, кого Той ще възкреси, обръщайки се към тях, им казал “Къде положихте Лазар?”.
Нима не е знаел Владиката къде е всяко място? Знаел е Той мястото, но е направил така, че всички да са принудени да тръгнат след Иисус, за да видят с очите си възкресението, да не бъдат лъжовни вестители. Де сте го положили(Йоан 11, 34). И запитаните Му казали: Отиди и виж (Йоан 11, 34). И докато Господ вървял и се насочил към гроба, следващите го отвсякъде хора си говорили по между си така: “Какво иска да види Той на гроба на Лазар? Ако е Син Божий, ще го възкреси. Относно тези, скоро починалите, които Той е възкресил, ние нищо не знаем. А и откъде да знаем дали са били напълно мъртви? Ако го възкреси, и ние ще разберем, че Той е наистина Синът Божий”.
Затова и Марта, която чувала около себе си тези думи, се приближила към Господ и му казала: “Къде отиваш, Владико? Защо искаш да видиш гробницата на Лазар? Защо Ти извикваш отново нашата печал? Защо събуждаш нашата болка? Защо искаш да видиш гробница? Никаква полза няма да има за теб, Владико; вече смърди, от цели четири дни е в гроба (Ин. 11, 39)”. Но Господ казва на Марта: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? (Иоан 11, 40). На мен ли казваш ти: Вече смърди. Твоята сестра ми донесе миро, а ти помрачаваш благоуханието му с твоето неверие. Искам да видя гроба на своя приятел”.
Казвайки това, Господ тръгнал към гроба. И приближавайки се към гроба, видял пещера и камък на входа и веднага се просълзил. Защо са били необходими сълзи за този, когото Той е възнамерявал да възкреси? Той се е просълзил, но защо? Слушай с разбиране. Господ всичко премъдро е устроил: Той се е просълзи на гроба, за да разсее подозрителното предубеждение, което са имали за него вървящите (към гроба). Затова хората, идващи след него, след като видели, че Той се просълзил, започнали да се обръщат един към друг, чувствайки отново това, което е двойствено на човека, и да си говорят: Гледай, как Той го е обичал (Йоан 11, 36).
Възкресяващият мъртъвци и Даруващият прозрение на слепците не би ли могъл така да направи, та да не умре и този (Йоан 11, 37), ако действително го е обичал?”. Но Господ, като видял, че те още по човешки разсъждават, им каза: “За мен, разбира се, би било лесно да съхраня живота на Лазар, както, например, на Илия и Енох, но никой от вас не мисли, че животът на Лазар се запазва по Моята воля. Затова Аз позволих на смъртта да го погълне, за да разберете ясно, че Аз имам власт над живота и смъртта”.
И веднага Господ им казал това, което всички вие прекрасно знаете: “Вдигнете камъка”. Заповядва на юдеите: “Вдигнете камъка”. Виждаш ли, как мъдро всичко Той е устроил, като ги превръща във истински свидетели на възкресението на Лазар. Вдигнете камъка. На учениците си заповядал да изместят камъка, но защо Сам не го е преместил? Но Той, както вече казахме, всичко премъдро е устроил за полза на юдеите, като произнесъл “Вдигнете камъка”, за да могат по зловонието да узнаят, че той е бил положен на разложение и не е бил откраднат. “Вдигнете камъка”. И след като те с ропот отместили камъка, Господ свисок глас извикал: Лазаре, излез вън!(Йоан, 11, 43). Владиката призовава, а никой не противоречи. “Лазаре, излез вън! Да увериш Марта, твоята сестра, защото аз повелявам и не моля. Лазаре, излез вън! Преди Аз те низведох, сега излез: в теб е зачатъкът, а в Мене – изпълнението. “Лазаре, излез вън!”.
Но ти, приятелю, макар и да чуваш “Лазаре, излез вън!”– не мисли, че Господ е изрекъл много думи. Един път е казал и е възкресил този, когото е създал, при което Той не е плакал, като Илия, и не е имал недостатъка, като Елисей. С една фраза е събудил спящия, казвайки “Лазаре, излез вън!”(Йоан, 11, 43). Една фраза, и превъзходно чудо. Бог само възгласил: “Лазаре, излез вън!” (Йоан, 11, 43), и на мига тялото се изпълнило с живот, косите отново израснали, пропорциите на тялото се върнали в надлежно съотношение, жилите отново се напълнили с чиста кръв.
Адът, поразен в самите недра, пуснал Лазар. Душата на Лазар, отново върната и призвана от светите ангели, се съединила със собственото си тяло. И най-славно било това, че той безпрепятствено вървял, въпреки че краката и лицето му били обвити от всички страни с погребални пелени. Затова Господ решително заповядал на присъстващите хора, казвайки: разповийте го и оставете го да ходи (Йоан, 11, 44).
Виж предвидливостта на Господ и как Той премъдро всички управлява. За да увери присъстващите казал: Развържете го, нека върви. Така както вие сами отместихте камъка, и показахте гроба, усетихте миризмата, точно така развържете и погребалните пелени. От една страна, спазвате благословението; от друга страна, ставате свидетели. Ако архиереите и фарисеите не повярват, че Лазар е възкръснал, то покажете им погребалните пелени, представете им погребалната кърпа, както разслабеният им показа одъра. А ние, държейки в ръце палмови клонки, произнасяме: Осанна в вишних, благословен грядый во имя Господне. Ему слава и сила со Всесвятым и Животворящим Духом ныне и присно и во веки веков. Амин.
Житието на Св. Амфилохий Иконийски можете да прочетете тук.