„А на утринта, връщайки се в града, огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна“. (Мат.21:18-19)
„Братя и сестри, какъв трябва да бъде християнинът? Безплоден като смоковницата, която Иисус Христос прокле (Мат.21:19), или като семето на сеяча от евангелската притча, което пада на добра земя и принася стократен плод (Лук.8:8)?
Първо искам да знам вие християни ли сте? Не се учудвайте на този въпрос и не го считайте за неуместен. У нас званието „християнин“ е унижено, считано за малко и дори на места забравено, но то е по-важно от всички светски звания и отличия. Защото то едничко или ще ни прослави, или ще ни посрами някога пред целия свят. Дали някой е роб, или най-презрян човек, ако той е истински християнин, него го очаква престол и Царство, с които не могат да се сравнят всички земни престоли и царства! Дали някой е властник, или управник, ако той не е истински християнин, него го очаква такава тъмнина, такова нещастие, такива вериги, пред които всички земни тъмници, всички човешки лишения, скърби и наказания са само едно бледо подобие!
И тъй отново ще попитам, вие християни ли сте? Не бързайте да ми отговаряте. На мен добре ми е известно, че всички сте кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух. От време на време ходите на църква и правите известен брой поклони и всяка сутрин и вечер четете молитви. Веднъж в годината, през Великия пост, се изповядвате и причастявате. Знам също, че не страните и от другите тайнства и обреди на светата Църква. Всичко посочено до тук е присъщо за хората, които се наричат християни, но самото то не представлява истинското християнство. Защото ако изпълнявам всичко това, пак мога да бъда лош човек, неверен съпруг, жесток господар, нечестен работодател, подкупен съдия, лукав търговец, недобросъвестен работник и злонамерен гражданин. Може ли подобни хора да наречем християни? Не. Както много е обещано на християнина, така и много се изисква от него.
От християнина се изисква да няма своя воля и свои правила, взети от земната мъдрост или обичаите на този век, а да постъпва във всичко по Божията воля и правилата на светото Евангелие.
От християнина се изисква да не ласкае падналата си природа, да не позволява над него да владеят страстите, а да се бори с тях и да ги побеждава, като отсича всяко нечисто желание и отбягва гордостта, разкоша и любостежанието.
От християнина се изисква да има предвид при всички свои действия и обстоятелства на живота не благосъстоянието си, а преди всичко учението на Словото Божие и доброто на своите ближни.
От християнина се изисква, като живее в света и се ползва от даровете на природата и изкуствата, от плодовете на своя и чуждия труд, да не пристрастява сърцето си към нищо и да бъде готов всичко да жертва в полза на съвестта и спасението си.
От християнина се изисква да не се ръководи толкова от настоящето – видимото, а повече да се взира в невидимото и очаква бъдещето, като се приготвя за спокойно преминаване чрез смъртта във вечността, при своя Господ и Изкупител.
От християнина се изисква да бъде не само по-горе от всички съблазни, но и от скърбите на света. Да води явна и тайна война с пороците, за всички да бъде пример на любов, смирение, добродушие, търпение и незлобие.
Ето такива, братя и сестри, трябва да бъдат християните, за да може един ден да чуят от Господ Иисус Христос: „Дойдете вие, благословените от Отца Ми и наследете Царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат.25:34). Амин!