„Който познава любовта Божия, ще каже: не съм спазил заповедите. Въпреки че се моля ден и нощ и се старая да върша всяка добродетел, обаче не изпълних заповедта за любов към Бога. Само в редки минути достига до мен Божията заповед, но душата би искала да пребъдва през цялото време в нея.
Когато към ума се прибавят външни мисли, тогава умът размисля и за Бога, и за нещо друго; следователно заповедта: да обичам „с целия си“ разум и „с цялото си“ сърце не е напълно изпълнена. Но когато умът е целият в Бога и няма други мисли, тогава първата заповед се изпълнява, но пак още не съвсем.
Любовта към Бога е различна. Който се бори с лошите помисли, той обича Бога в своята мяра.
Който се бори с греха, моли Бог да му даде сили да не греши, но по немощ още пада в грях, и скърби за това и се кае, у него има благодат в дълбочината на душата и ума, но страстите още не са победени. А у когото са победени страстите, той вече „няма борба“, а само внимателно се пази да не падне в грях; у него има голяма и осезаема благодат. Но който чувства благодат и в душата, и в тялото, той е съвършен мъж, и ако запази тази благодат, тялото му се освещава – това светите мощи на праведниците“.