Пресвета Богородица, заченала и родила Богочовека, стана превъзхождаща всички светии и ангели. Според обяснението на преподобни Григорий Синаит, Пресвета Богородица беше този единствен словесен съсъд, в който Бог се всели със собствената Си същност.
Другите светии, макар и да участват в действието на Светия Дух като причастници на божественото естество (2 Петър 1:4) и обитатели на Троичния Бог (Йоан 14:23), го правят по съвсем различен начин, в сравнение с Пресвета Богородица, която единствена прие в Себе си Бога-Слово заради Неговото въплъщение. Това приемане на Бога в Себе си е очевидно единствено, изключително, безпримерно, недостъпно както за светите човешки същества, така и за светите ангели, и принадлежи само на Пресвета Богородица.
Както Богочовекът замести Адам заради спасените избраници и стана техен прародител, така Божията Майка замести заради тях Ева и стана тяхна майка. Както Богочовекът е Небесният Цар, Цар на всички човешки същества и ангели, така Пресвета Богородица е Небесната Царица – Царица както на човеците, така и на ангелите.