Свети отци като Григорий Богослов и Амвросий Медиолански споменават бегло за пътуването на апостол Тома в Индия. Вероятно преданието за това вече е било утвърдено към IV век. Така, преподобни Ефрем Сирин вече бил написал няколко химна, посветени на пребиваването на св. Тома в Индия.
Към този период се отнасят и сведенията, че през IV век мощите на апостола са пренесени от Индия в Едеса от гръцки търговци. Удивително е, че за това вече уверено говори и Григорий Турски, галски историк от края на VI век, въпреки че е бил далеч от Едеса; очевидно, новините за намерените мощи бързо са се разпространявали из целия християнски свят.
През XI век Едеса е разрушена от турците. За избягване на поруганието мощите на св. Тома са били скрити. През 1141 г. те са пренесени на гръцкия остров Хиос.
„Важно е да помним, че всеки народ цени своята култура и не желае да я променя или заменя, затова по този въпрос трябва да бъдем много внимателни. За щастие, Православието не носи идеята за доминиране на която и да е социална група или етнос. Ние не изнасяме, не внасяме и не налагаме една култура на друга. Напротив, стремим се да вграждаме местната култура в църковния живот, за да бъде по-лесно на хората да разберат и приемат Христос.
Блажени Августин веднъж попитал свети Амвросий Медиолански за разликата между подходите в Рим и Милано. Свети Амвросий отговорил: „Когато съм в Рим, действам като римляните“.
Христос идва, за да преобрази човека по Свой образ и подобие, а не за да промени културата. Православната вяра в Христос е изключителна (в глобален мащаб и спрямо другите религии), но Тялото Христово — неговата Църква — обхваща всичко, всички народи, езици и култури. Затова, за да спечели сърцата на хората, Православието трябва да приеме тяхната култура и да стане нейна неотделима част.
Виждате, че има разлики в начина, по който Православието се опитва да живее в Индия. Например, бхакти (преданост, посвещение) е неотменна част от индийската култура, където пеенето е начин на поклонение, затова преди литургията или требите ние пеем хвалебствени химни и правим същото след тях. Тези химни се пеят с аплодисменти и свирене на традиционни индийски инструменти. И в индийската култура, както е било във Ветхия Завет, ние не влизаме в свято място и не участваме в богослужение без сутрешно умиване. Също така, пристъпваме в святото място без обувки, проявявайки благоговение, и оставяме обувките отвън. Мъжете и жените обикновено стоят отделно. При литийно шествие използваме барабани в началото на процесията. На големи празници организираме обща трапеза. Вместо годежен пръстен, жените носят традиционни накити, като знак, че са омъжени.
Ежегодно поклонение в град Ченай
Щастливи сме, че апостол Тома, който пръв изповяда Христос: „Господ мой и Бог мой“ (Иоан. 20:28), е бил избран да мисионерства в Индия, и местата, свързани с него, са достъпни за посещение. Затова за нас, които нямаме възможност да предприемем поклонение в Израел, тези места станаха „света земя“. За да почетем паметта на светия апостол, да преживеем миналото и да се почувстваме свързани него, всяка година правим поклонение в град Ченай на юг от Индия. И ви каним всички да се присъедините към нас".
протойерей Климънт Нехамая
