Византийският император Михаил Палеолог, за да укрепи империята, сключил уния с папата. Обявилите се против това били преследвани: двадесет и шест Зографски подвижници, които изобличили това отстъпление, били изгорени в една кула в двора на славянобългарския Зографски манастир през 1284 година.
(† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов).
Светите Зографски мъченици са 26, от които 22 монаси и 4 мирски лица, имената на които са неизвестни.
Имената на монасите са следните:
Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприан,
Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иосиф, Иоаникий, Павел, Антоний,
Евтимий, Дометиан и Партений клисар.
Първият от тях, т.е. Тома, беше игумен и той водеше разговорите с католиците, а последният, т.е. Партений (клисар) беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив. Той разказа на завърналите се братя всичко, което беше станало в кулата и, като живя още 30 дни, предаде душата си на Бога на 10 ноември и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец.
НЕБЕСНО ЗНАМЕНИЕ
Пиргът или кулата, където пострадали св. преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка „Предвъзвестителка“ (наричана също „Акатистна") се запазила отчасти до 1873 г. Тъй като тя закривала северното здание на манастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути, наложило се тя да бъде разрушена, А за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на това място паметник. Това и станало още през същата 1873 г.
Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат „Житието и страданието на св. Зографски мъченици“, над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най-дребните предмети. Тоя дивен стълб, след като постоял над храма около три-четири минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите 26 Зографски мъченици.
Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били манастирските братя и много от манастирските гости – пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.
Виделите това чудо славели Бога, Който прославя Своите светии, на Когото и от нас да бъде чест и слава во веки. Амин!
Цяла и невредима от пожара останала чудотворната икона на Божията Майка „Предвъзвестителка“ (наричана също „Акатистна")
Паметникът на св. 26 Зографски мъченици в северозападния ъгъл на двора на Зографския манастир, на мястото, на което била изгорялата кула
Надписът върху паметника гласи:
На това място на някогашната кула светите 26 преподобномъченици Зографски, заради вярното изповядване на Православната вяра, бяха изгорени от латинците при благочестивия български цар Йоан Велики, при отстъпилия от Православната Източна Църква гръцки цар Михаил Палеолог, и по времето латиномъдърстващия патриарх Йоан Век, в лето 1276-о от Христа, месец октомври, 10-и ден.
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИТЕ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
ЗОГРАФСКИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦИ
О, свети Двадесет и шест преподобномъченици, подвизавали се в Зографската обител, претърпели изгаряне с огън за благочестието и влезли в покоя на своя Господ! Към вас прибягваме с вяра и любов! Чуйте милостиво нашите молитви и умолете човеколюбивия Бог да запази своята Света Църква и нашата обител, и всички православни християни от видими и невидими врагове, от всякакви беди, напасти и скърби, постигащи ни внезапно, да ни опази в мир, тишина и покой, да дари изобилие и преуспяване във всяко добро дело, на нас, които празнуваме вашата свята памет!
О, свети угодници Божии! Усърдно прибягваме към вас, не преставайте да ни помагате в твърдото и непоколебимо изповядване на православната вяра и на всички апостолски и светоотечески предания, които вие опазихте неповредени до самия си край, изповядахте православната вяра и положихте душите си за нейната чистота. И сега, получавайки награда от Христа Бога, молете Му се прилежно да не лишава и нас след смъртта ни от Своите небесни блага, които да получим с праведните, славословейки Го с Отца и Светия Дух във вечни векове! Амин.