През 1942 г. е отпечатана книгата на сравнително малко познатия днес историк и краевед Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“ с описание на един отминал бит на някои селища от Търновския край:
„...Къпиново заема десния бряг на реката. Мястото е вълнообразно: издигат се три могили, между които се промъкват низини. Под западната могила се намира старата, ниска узем-църква, построена според надписа на западната ѝ врата „през 1845 г. на името на Успение Богородично“. Същата тази църква се намира под покровителството на света Петка.
Според преданието мощите на св. Петка някога били пренесени и пренощували в Къпиново. В памет на тази светица имало и малка църквица-параклис от незапомнени времана. Всяка година на Петковден ставал събор, на който присъствали много богомолци. Преданието свързва тази почит с някои разкази, че в месността „Кошутата“, гдето пренощували някога мощите на св. Петка, ставали чудеса..."
В тази книга пише още и за Къпиновския манастир „Св. Никола Чудотворец" / стария/ : „За начало на манастира преданието, записано отвън на църковния корниз, гласи: „Перво создался храмъ сей в имя Тройце светий Къпиновскаго обителя Чудотвореца Никола светителя въ лето Господне 1228, обновление храма въ 1835 година". Ако приемем,че годината 1228 е взета от стара манастирска църква, стигаме до царуването на Иван Асен II...".
Познавачът на миналото на този край Александър Къдрев от Къпиново споделя, че според народното предание шествието с мощите на светицата, придружавано от митрополит Марко Преславски, спряло за пренощуване точно на това място, защото тук ги заварил залезът на слънцето, а по обичай пренасянето на мощи се извършва само през деня. От околните села дошли хора, имало бдение.
След това тук дошла кошута и на това място отглеждала рожбите си в продължение на три години. Селските кучета не ги закачали, а хората се грижили за тях. И сега жителите на Къпиново почитат мястото като свято.
Историкът Васил Аврамов / във "Войната на България с Византия",1929 г./ описва пътя на шествието с мощите: "...по големия исторически друм Цариград- Одрин - Колена- без да се отбива във Верея... оттук нагоре през Балкана, през Габровския проход и после се отправило за Търново по посока на стария римски път. В Дряново мощите на светицата "преспали", а на мястото бил издигнат манастир и оттогава там става "сбор", А когато процесията била вече близо до Търново, цар Иван Асен, придружаван от майка си, царица Елена, жена си, царица Анна, патриарх Василий, всичкия църковен клир, всички велможи и множество народ излезли четири поприща / четири хиляди крачки/ вън от града да посрещне "желаното съкровище" ".
Според проф. Васил Златарски ( "История на България през Средните векове", т. 3) това събитие се случило във времето между Клокотнишката битка през пролетта на 1230 г. и август следващата година.
Минало е едно десетилетие от управлението на Иван Асен II. На мястото на Византия е Латинската империя. По нареждане на българския цар мощите на св. Петка Епиватска, наречена още Търновска, трябвало да бъдат пренесени от митрополита на Преслав Марко от Каликратия, където според преданието била погребана светицата, в Търново. Шествието с мощите на светицата, съпроводено от митрополит Марко и множество свещеници и миряни, осветило българските земи. При всяко спиране се възнасяли молитви, а след това се строели храмове, параклиси, носещи името на светицата.
Благодатно за българския народ е времето на светите Сергий Къпински и Марко Преславски. В новата българска столица Търново са пренесени мощите на св. Иван Рилски, на св. Петка Търновска. Множество скални манастири край Русенски Лом, Мадара, Шумен и други места са обитавани от монаси аскети и подвижници. Цар Иван Асен II посещава бъдещия български патриарх Йоаким при Червен, за да получи неговата благословия. След сключването на съюзния договор срещу латините между Иван-Асен II и Йоан Ватаци през 1235 г. е свикан църковният Събор в Лампсак, на който Йоаким е провъгласен за Търновски патриарх. С него в новата българска столица идват и други монаси подвижници.
Шествието с мощите на света Петка, придружавани от митрополита на Преслав Марко, спират и "преспиват" близо до Къпиновския манастир и може би тогава двамата бъдещи светци на България - Сергий Къпински и Марко Преславски - и много християни с с богослужба са почели светицата. Ще ми се и аз да бях там...