Една от най -забележителните личности на небосклона на Българската Святост е свети патриарх Евтимий Търновски. Той произлиза от знатния болярски и благочестив род Цамблакови, който е дал не само велики просветители, но и свети архиереи (вж. св. Киприан митрополит Московски и на цяла Русия (1336–1406). Ученик на друга обаятелна личност от българската история – преп. Теодосий Търновски, от когото е бил въведен в лоното на исихастката традиция (днес може да бъде открита в своя жив вид на Света Гора Атон).
Забележителен за времето си книжовник, известен с преводите си на Василиевата, Златоустовата и Преждеосвещената литургия, на литургиите на апостол Яков и на апостол Петър, с богослужебното си творение в чест на св. Теофан, с житията на св. Йоан Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Параскева-Петка Епиватска-Търновска, св. Филотея Поливотска-Търновска, с похвалните слова за св. великомъченица Неделя, св. Константин и Елена, Йоан Поливотски и Михаил Воин. Няма съмнение, че неговите съчинения са много повече, обаче някои са навярно унищожени завинаги, а други са все още неоткрити.
Св. патриарх Евтимий Търновски остава редом до своя народ в най-тежките моменти от неговата историческа участ, за да пребъдем с благословението му:
“Някой плачевно се провикнал: "На кого ни оставяш, добрий пастирю?"
А той – и сам просълзен – отговорил: "На светата Троица ви оставям – и сега и навеки!"
На 22. 10. 2023 г., шестотин и двадесет години по-късно, светите мощи на патриарх Евтимий са тържествено прославени в Бачковски манастир. Тържествената света Литургия е предшествана от литийно шествие със светите мощи, които се намират в храм "Св. Николай Мирликийски". Преди началото на светата литургия, Мелнишкият епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод огласява Патриаршеското и синодално послание по повод установяването на новия празник - "Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски", който оттук нататък ще се чества на 22 октомври. (Посланието може да прочетете тук).
Важно е да отбележим, че откриването на мощите на св. Патирах Евтимий е заслуга на йеромонах Паисий Пастирев, в този момент игумен на Бачковски манастир.
“...Преди повече от век един скромен български йеромонах направи знаменателно откритие, което веднъж завинаги разрешава въпроса с мястото на заточението и годината на блажената кончина на св. Евтимий.
Но нека видим кой е въпросният духовник, кога попада в Бачковския манастир и какво по-точно открива. Това е йеромонах Паисий (светско име Димитър Иванов Пастирев), роден през март 1876 г. в Ямбол. Първоначално учи в родния си град, след това в Сливенската гимназия и завършва Самоковското богословско училище. През есента на 1894 г. постъпва в V клас на Киевската духовна семинария и я завършва през 1896 г. За монах е постриган на 24 септември 1895 г. в Цариград, а на 26 септември с. г. пак там е удостоен с йеродяконски чин. От 1896 до 1900 г. учи и завършва Казанската духовна академия, като на 30 ноември 1898 г. в Сливен е ръкоположен в йеромонашески сан. Получава покана да остане в Русия, където следва правни науки в Новорусийския университет в Одеса и участва в Руско-японската война (1904-1905 г.) под знака на „Червения кръст”. Завърнал се в родния си град, лежи половин година болен. Решава да отиде в Цариград и да получи назначение от Българската екзархия, но турските власти го връщат обратно в София. На 24 октомври 1905 г. получава назначение от Св. Синод за игумен на Бачковската света обител. Веднага заминава за манастира и на Димитровден, 26 октомври, служи първата литургия, а акта за приемане на манастирското имущество подписва на 31 октомври
Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Дерекьой (дн. Момчиловци), Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже „едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия” . Любознателният игумен бил силно заинтригуван от чутото и решава да провери доколко е истинно това народно предание. Така на 20 ноември 1905 г., без да информира Св. Синод и без присъствието на специалисти историци или археолози, йеромонах Паисий предприема любителски разкопки. Разкрит е гроб, в който намерили силно разложена (почти на прах) архиерейска мантия, голям архиерейски омофор и два епитрахила, както и подметките на обувки-сандали. Неотложни манастирски дела прекъснали по-нататъшното разкопаване, което продължило едва на 9 декември с. г. В съседство с първия гроб бил разкопан втори. Вътре открили човешки скелет, изтлели останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка (30х32 см). Понеже последната била силно корозирала, я почистили със спирт, оцет и яко търкане с козиняв парцал. По този начин силно бил повреден надписът от вътрешната страна на оловната плочка. Въпреки това той бил разчетен. В новобългарски превод гласи: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)” . Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със славянски букви е изписана датировка: „1404, 4 ап(рил)”.
Веднага бил съставен „Акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща“.
Темелски, Хр. “Св. Евтимий, патриарх Търновски и истината около неговия гроб“