В дните на Рождественския пост предлагаме на нашите читатели за размисъл и подкрепа наставленията на св. Василий Велики за духовната полза и смисъл на поста:
„Господ ненавижда показното въздържание от храна; а въздържанието, употребявано за подчиняване на плътското мъдруване, Господ обича, защото то чрез изнуряване на плътта устройва нейното освещаване“.
+ + +
„Трябва да постим умерено и да оказваме на тялото най-необходимата подкрепа, но така, че не сластолюбието да бъде водещо в избора на храна, а разумът с цялата си строгост да определя потребността. Защото при такова духовно разположение този, който вкусва храната, се оказва не по-малко мъдър от невкусващия. В намерението си спазва не само постоянен пост, но и неядене, поради което грижата за тялото заслужава похвала като най-добър домостроител“.
+ + +
„Трябва да внимаваме да не отслабваме физическите си сили чрез прекомерно въздържание, правейки телата си лениви и неспособни за най-важните дейности... Мисля, че признакът за най-добро управление е спазването на установените правила“.
+ + +
„Постът е древен дар; постът е скъпоценност за отците. Той е връстник на човечеството. Постът е узаконен в рая. Такава е първата заповед, която е получил Адам: „а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него“ (Бит. 2:17). А това: да не ядеш – е узаконяване на поста и въздържанието“.
+ + +
„Ако Ева беше постила и не беше вкусила от дървото, сега нямаше да имаме нужда от пост, „защото не здравите имат нужда от лекар, а болните“ (Мат.9:12). Ние сме повредени от греха; затова ще се изцерим с покаяние, а покаянието без пост не е пълно. „…проклета да е земята… тръне и бодили ще ти ражда тя“ (Бит. 3:17-18). Заповядано ни е да се съкрушаваме духом, а не да се предаваме на разкош. С поста ще се оправдаем пред Бога“.