Поетият от икуменизма път води към разклащане и обезсмисляне на всичките благодатни тайнства в Православната Църква. Не е далеч времето, когато под влияние на протестантизма, православната изповед на греховете съвсем ще изчезне, така че и клирици и миряни ще си позволят да се причастяват без предварително очистване на душата си от грехове чрез богоустановеното тайнство Покаяние (Иоан.20:23).
Такъв пробив е вече направен, и то във Финландската автономна църква, намираща се под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Подир злополучния Цариградски конгрес от 1923 г., по тайно нареждане на Цариградския патриарх тогава бе въведена във Финландската църква григорианската „пасхалия”, о която тя се придържа и до днес като единствен безпрецедентен случай сред поместните Православни църкви. Сега пък, през 1971 г., несъмнено в духа на отстъпленията, извършени от Цариградския патриарх Атинагор, Финландският архиепископ Павел е заявил, че разрешава вече приемането на св. Причастие без предварителна изповед, „ако духовниците нямат нищо против това”!
Пита се: Защо е извършено това отстъпление от вековната църковна практика, изискваща непременно изповед пред приемане на св. Причастие (1 Кор.11:28)? - То не може да е направено в полза на православните християни, защото им върши явно лоша „услуга”, и то с цената на разрушаване на църковните канонически постановления (52 Апостолско правило гласи: „Епископ или презвитер, който не приеме, а отхвърли такъв, който се обръща от греха, нека бъде низвергнат от свещен чин, понеже наскърбява Христа, Който е казал: „на небесата радост ще има за един каещ се грешник” (Лука 15:7). А в 102 правило на VI Вселенски събор се дават подробни указания как да постъпват с оглед на изцелението и спасението на каещия се грешник „онези, които са приели от Бога власт да връзват и развръзват”!) Да приемеш св. Причастие без предварително да се изповядаш, без да си изпитал съвестта си, без да си се очистил от греховете си, т. е. да се причастиш недостойно, това значи да приемеш своето осъждане, според
категоричните думи на св. ап. Павел (1 Кор.11:27-29)! Разглежданото отстъпление представлява опасно разхлабване на църковно-покайната дисциплина. То развращава и миряни, и свещеници. То отнема възможността за очистване на сърцето от грехове и за налагане на тъй благотворно действащите епитимии като средство за лекуване на каещия се грешник. Така чрез това гибелно отстъпление практически се унищожава едно от богоустановените тайнства на св. Православна Църква - св. тайнство Изповед (Мат.18:18; Иоан. 20:23). Приснопаметният Цариградски патриарх Йеремия II (+ 1595 г.) в своите знаменити „Отговори на лутераните” пише: „Животът в Христа зависи от тайнствата и от тях получава своето начало... Да отхвърлиш тайнството Покаяние (Изповед), това значи да се лишиш от опрощаване на греховете чрез свещенослужителите, на които е дадена власт да връзват и развързват (Мат.18:18)”.
П.П. Това са разсъждения на архимандрит Серафим (Алексиев) отпреди петдесет години, но вече виждаме плодовете на тази порочна практика!