Св. Василий Велики учи, че „дните“, за които Библията говори като за периоди на сътворението на света, не са обикновени дни, още повече че не можеха да бъдат обикновени, докато не беше създадено Слънцето. Моисей нарича част от времето един ден, за да има това име сходство с век, защото е казано: „Господният ден е велик и страшен“ (Иоил 2: 11). Според нашето учение е известен и онзи небесен, без наследник и без край ден, който у псалмопевеца се нарича осми. Следователно, дали ще го наречеш ден или век, изразяваш едно и също понятие“.
Трябва да се припомни, че Църквата, наричайки седмия ден, определя цялото време, изминало от сътворението на света, а осмият – периодът, който ще настъпи след края на света. Думите на св. Василий Велики са в пълно съгласие с автора на Битие, пророкът Моисей, който в принадлежащия му псалм 89 казва: „Пред очите на Господа хиляда години са като вчерашния ден“ (стих 5). Същата идея се повтаря от апостол Петър: „При Господа един ден е като хиляда години, а хиляда години – като един ден“ (2 Пет 3, 8).