Безспорно и всепризнато е огромното значение, което е имала Църквата за българската държава. В основите на нашата духовност е великото равноапостолско дело на светите Кирил и Методий и на премъдрия св. Борис Покръстител. Азбуката, на която пишем и четем до ден днешен, е създадена от св. Кирил и доработена от неговите свети последователи специално за целите на покръстителната им мисия.
Нашият книжовен език е устроен от светите Солунски братя именно за да прозвучи на български Божието благовестие. А първите думи, написани на този език са били знаменателни: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” (Йоан. 1:1)
От този велик миг до днес българската история е осветена от светлината на Божието слово. И всичко най-ценно и възвишено в нашето наследство – в духовността, книжовността, изкуствата, музиката и пр. – всичко това може да бъде истински осмислено само чрез тази светлина.
Действително ние не можем да разберем делата на нашите предци, ако не знаем в Кого са вярвали, Кому са се молили в най-съкровените си молитви, Кому са посвещавали живота си. Тук е ключът към истинското задълбочено познание на историята, изкуството и цялата ни висока и душеспасителна култура.