Празникът на Светата Троица е установен от апостолите.
След съшествието на Светия Дух, те започнали ежегодно да празнуват Петдесятница и заповядали да помнят това събитие всички християни (1Кор.16:8; Деян.20:16). Светата Църква възнася общо славословие на Пресветата Троица и ни учи нас да възпеем „Безначалния Отец, и Събезначалния Син, и Съприсносъщния Пресвят Дух – Троица Единосъщна, Равносилна и Безначална“.
В IV век Свети Василий Велики съставил коленопреклонните молитви, които се четат и до днес на празничната вечерня. За да запази вярващите в благоговейно състояние и да ги направи способни, по пример на апостолите, към целомъдреното извършване на коленопреклонения и молитви в чест на Светия Дух, към достойното приемане на безценното дарование на Божията благодат, вечернята е установена да се провежда след литургията.
В състава на тази вечерня влизат допълнителни прошения в Голямата ектения и специални коленопреклонени молитви, разделени на три части. Тези молитви произнася свещеникът, стоейки на колене пред Царските врати и обърнат към на народа. В тях той смирено моли Господа, който е изпратил Светия Дух на апостолите, да освети и живеещите на земята, и починалите.
При първата коленопреклонна молитва вярващите изповядват греховете си пред Небесния Отец, молят се за прощение и за благодатна небесна помощ, молят Господа да не отхвърли каещите се, да събере всички в Царството си и да разруши козните на врага против нас.
При второто коленопреклонение Църквата се моли към Божия Син, сиянието на Отца, източник на мъдрост и благодат, който е изпратил благодатта на Светия Дух на учениците и апостолите, и го молят: „Научи ме как достойно да ги измолвам: дай ми мъдростта, разума, страха Божий, за да бъда всеки ден, благодатно наставян чрез Твоия Дух и достоено да изпълня Твоите заповеди…“.
По време на третата молитва към Божия Син, който е извършил всичко за спасението на човека, Църквата моли да даде на вярващите благодат, за да могат от сърце да Го възпяват и да Му благодарят.
Молитвата е отправена към Господ Иисус Христос да упокои и всички отишли си от земния свят наши отци, майки, деца, братство и сестри, починали с надежда за възкресение и вечен живот, а нас живите да благослови.
Този ден Светият Дух прониква във всички дълбини на нашето малко, застинало в материални нужди сърце, в нашата окаменяла душа, за да ни покаже отново и отново радостта на духовния живот и нашето високо предназначение. Днес се молим на Господа да обнови всеки от нас, да вложи ново сърце, истинско, чисто, жадуващо Бога, живеещо само за Него, виждащо само Неговата истинна красота и отвращаващо се от всяка подмяна. Днес към нас идва Утешителят Благий, за да се обновим истински и да се възродим за духовния живот. Амин!