България-новинарски блог-теология

Духовният отец е лицето на цялото човечество; не се срамувай да изобличаваш себе си на изповедта

Нашият Господ и Спасител зове всички ни при Себе си, казвайки: „Покайте се, защото се приближи Царството Божие!“. Нека чуем този спасителен глас и да побързаме при Господа.

П e с е н   п ъ р в а

Ирмос

Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

П e с е н   п ъ р в а

Ирмос

Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

П e с е н   п ъ р в а

Ирмос

Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е – и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.

Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!

Слава на Тебе, Господи! Пак се сподобихме да доживеем до светия пост; пак ни се дава време да се опомним; пак ни се показва готовност да бъдем приети в Отеческите обятия на помилването. Три седмици ние молитвено зовяхме: „Отвори ни вратите на покаянието, Подателю на живота!” Ето, приближи се това спасително покайно време! Стоим пред самия вход на светия пост – попрището на покаянието и на Божието милосърдие към нас. Да пристъпим с дръзновение и да влезем с желание. Никой да не се отказва. Никой никак да не се отклонява.

В самото начало на Великия пост, като начален тон, определящ цялата великопостна мелодия, Светата Църква ни предлага Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Той е разделен на четири части и се чете на великото повечерие, вечерта в първите четири дни на Поста. Може да бъде описан като покаен плач, разкриващ ни цялата необятност, цялата бездна на греха, разтърсващ душата с отчаяние, покаяние и надежда.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!
Възлюбени в Господа братя и сестри,

Днес е Неделя сиропустна, в преддверието сме на Великия пост.

Светата Православна църква е установила светата Четиридесетница по примера на 40-дневния пост, който Господ Иисус Христос извършил в началото на Своето обществено служение. Към тези 40 дни се прибавя Великата, или Страстна, седмица и се образува този постен период, който наричаме Велик пост.

Видинският митрополит и Български екзарх Антим I е роден в град Лозенград през 1816 г. През 1837 г. приема монашески постриг на Света гора Атон – в Хилендарската св. обител, където, редом с монашеския подвиг, се запознава и със свето-Паисиевата История славянобългарска. Образованието си получава в прочутата богословска школа на Вселенската патриаршия на о-в Халки, след което продължава образованието си в Одеса, а в 1856 г. завършва и Московската духовна академия. Там е и ръкоположен за йеромонах – лично от Московския митрополит Филарет. С архимандритско достойнство е удостоен от Вселенска патриаршия, след което е назначен за преподавател в Халкинската школа, а за известно време е и неин ректор.

Понеже някои люде са били сполетени от смърт при най-различни изключителни обстоятелства – било от огън или земетресение, пътна или минна злополука, от мълния или наводнение, или са станали жертва на някое друго бедствие и поради това не са могли да получат установените от св. Църква предсмъртни попътни спасителни средства – псалмопение, изповед, св. Причастие и опело, то св. Отци, движими от любов и следвайки древното апостолско и църковно предание, благоусмотрително са наредили да се извършва в тоя ден общ молитвен помен за всички тия знайни и незнайни наши братя и сестри от векове благочестно починали.

 Известни са посмъртни явявания от задгробния свят, по Божий промисъл, не само на светци, но и на обикновени християни.

Синът на военния юрист генерал Ангел Янков ми разказа следното за баща си: „На Връбница 1925 година вечерта се бяха събрали у дома ни Иван Брънеков, председател на отделение във Върховния касационен съд с жена си, Ангел Карагьозов, председател на Касационния съд с жена си, д-р Лазар Възвъзов – адвокат, голям оратор, свободомислещ, и Софийският митрополит Стефан. Разговорите се водеха около темата има ли задгробен живот.