На 10 септември Църквата чества паметта на свети Йов Почаевски, който принадлежи към най-изявените представители на православното монашество през XVI век. Неговата обширна дейност не се ограничава само до духовните въпроси – той предприема широкообхватна защита на правата и привилегиите на монашеските общности и участва активно в религиозна полемика с привържениците на трагичната с последствията си Брестка уния.
В защита на цялостната вярност и идентичност на Православието написва апологетични трактати, а грижата му за развитието на монашеския живот се проявява чрез въвеждането на киновиен устав в Почаевския манастир, превръщайки го от разпръсната група аскети в организирана монашеска структура със силно духовно и интелектуално въздействие.
В продължение на почти половин век като игумен на Почаевския манастир св. Йов съчетава аскетичното отричане с изключително ефективна организационна дейност. Благодарение на неговите инициативи възниква църковно училище и печатница, в които се издават апологетични и литургични трудове, представляващи важна опора на православната култура във Волин.
Може смело да се каже, че дейността на свети Йов Почаевски в исторически план е продължение на делото на свети Теодосий Печерски – реформатор на монашеския живот – и в същото време е пример за хармонично съчетание на аскетичната мистика с практическата грижа за духовното и културно бъдеще на Православието.
Този изключителен светец, монах и аскет е небесен покровител на Варшавско-Белската епархия, а честването му ежегодно събира йерарси, духовенство и вярващи на обща молитва. Тържествата се провеждат всеки път в различна енория, под ръководството на епархийския архиерей, Негово Високопреосвещенство митрополит Сава.
Тази година светата литургия беше отслужена във варшавския храм „Св. София – Премъдрост Божия“. Богослужбата беше предстоявана от Негово Високопреосвещенство архиепископ Григорий Белски, в съслужение с Негови Високопреосвещенства Хайновския епископ Павел, Шемятчийския епископ Варсонуфий и духовенството на епархията. В олтара молитвено присъстваше Негово Високопреосвещенство митрополит Сава.
Песнопенията бяха изпълнени от свещенически хор под диригентството на протодякон Марко Мацюка.
След прочитането на евангелския откъс протодякон Павел Забродски, викарий на енорията „Св. архангел Михаил“ в Бялск Подляски, се обърна с наставление към вярващите. Позовавайки се на светоотеческата мъдрост, той напомни, че истинското честване на светеца се извършва, когато се стараем да подражаваме на неговия живот. Отличен пример са родителите на свети Йов, които в духа на вярата и благочестието възпитават сина си така, че още 10-годишен той отива в манастир. Това е красноречиво свидетелство и едновременно въпрос към нас, съвременните родители: в какъв дух възпитаваме децата си и какви ценности им предаваме?
Проповедникът също подчерта колко важно е в нашия ежедневен живот да се обогатяваме с мъдрост. Въпросът обаче е: дали тази мъдрост е основана на Божията истина, която води към истинския живот, или е просто мъдростта на този свят, водеща към погибел?
Друга важна черта на свети Йов, която заслужава да бъде напомняна и давана за пример, е неговото постоянно усърдие и неугасваща молитва. Именно благодарение на тях той запазва вътрешния си мир и духовно равновесие пред лицето на изпитанията. Те също напомнят, че истинската святост се ражда от постоянната вярност към Бога в ежедневните задължения и в постоянната молитвена връзка с Него.
В края на тържеството архипастирско слово към вярващите отправи Негово Високопреосвещенство митрополит Сава. Той припомни колко голяма роля в живота на всеки християнин има небесният покровител, получен в тайнството кръщение в името на Светата Троица. Той е с човека във всеки етап от ежедневието, защитава го от опасности, подкрепя го при преодоляването на трудности и, най-важното, помага му в борбата с изкушенията от злото. Затова Православната църква подчертава значението на духовния покровител.
„Нашата Варшавско-Белска епархия избра за свой покровител свети Йов Почаевски – човек, който до края на живота си е бил напълно отдаден на Бога“ – каза митрополит Сава. Обърна особено внимание на духовенството, като подчерта, че свещеникът е този, който също напълно посвещава себе си на служението на Христос чрез жертвена служба на Църквата. Тази служба носи големи отговорности. Свети Йов е пример за пълното отдаване на Твореца, важен не само за духовенството, но и за всички вярващи.
Негово Високопреосвещенство отбеляза също, че всякакви разделения и разколи – в личния живот, в семейството или дори вътре в самото християнство – възникват от непослушание и отдалечаване от примера на небесния ни покровител. Когато сърцето на човека загуби способността да слуша Бога, то постепенно започва да се ръководи от собствената си воля, а тогава възниква раздор и недоразумение дори между най-близките. Междувременно примерът на светците ни показва, че истинското единство не е резултат от компромис, а плод от общо задълбочаване в молитвата, смирението и верността към Евангелието.
Затова, като гледаме живота на свети Йов, се учим, че пътят към съгласието минава винаги през подражание на неговото търпение и готовност да се подчини на волята Божия. Негово Високопреосвещенство също подчерта, че патронът на епархията за вярващите е не само застъпник пред Бога, но и защитник на Православието и пазител на традициите на предците. Затова всички сме призвани ежедневно с искрена молитва да се обръщаме към нашия покровител, молейки го за помощ в укрепването на вярата, особено в моменти на съмнение, за да останем верни на Христос и Неговата свята Църква до последния си дъх, както свети Йов.
„Времената, в които живеем, са трудни и сложни – продължи йерархът – но с Христос сме силни, защото Той винаги е с нас. Знак за Неговото присъствие в нашия живот е и този храм, в който днес отслужихме Светата литургия. Кой би могъл някога да си представи, че точно тук, в сърцето на нашата Родина и в центъра на Европа, ще се издига църква – точно копие на Константинополската „Света София“? Никой освен Бог! На Него нека бъде слава за вечни векове!“ – заключи митрополит Сава.
Празничните тържества във Варшава завършиха с обща трапеза.
