Преподобният Теофан се родил в Палестина от благочестиви родители. Те били хора богобоязливи и особено усърдни в страннолюбието. Свети Теофан имал брат, впоследствие заради понесените от иконоборците страдания наречен Начертани.

 

Родителите се погрижили Теофан и Теодор да бъдат обучени на книжната мъдрост и братята станали изкусни философи. (Философ – на гръцки "любител на мъдростта", т.е. учен, посветил себе си на изследването на висшите въпроси на битието: на Бога, на началата и законите на света и човека, на предназначението на човека, и крайната цел на съществуването на света и подобни).

Разбрали суетата и непостоянството на света, "защото е преходен образът на този свят" (1Кор.7:31),, те оставили всичко, отишли в Лаврата на свети Сава (има се предвид Лаврата на св. Сава Освещени) и се посветили на монашеския живот, в който се подвизавали ревностно, преуспявайки в молитвите и всички добродетели. За своя добродетелен живот Теофан бил удостоен с презвитерски сан.

По това време започнало безбожното гонение на светите икони*, което развълнувало цялата Божия Църква. Заради почитането на светите икони много християни били подложени на мъчения и гонения. Тогава Иерусалимският патриарх** изпратил тези премъдри учители и защитници на православието като агнета сред вълци при император Лъв Арменец (византийски император – иконоборец, царувал от  813 до 820 година), за да изобличат нечестието му. Когато пристигнали в Константинопол и застанали пред богопротивника, те дръзновено го изобличили в злочестие.

* Иконоборческата ерес и гоненията на иконопочитателите възникнала във Византия в първата половина на VIII век и продължила почти до средата на IX век, от царуването на Лъв Исаврянин (714-741) до Михаил III и неговата майка Теодора.

** Патриарх бил св. Никифор, изпратен по-късно на заточение заради това, че защитил православното иконопочитание. Паметта му се чества на 13 март.
(Св. Димитрий Ростовски има несъмнено предвид Константинополския патриарх Никифор
)

Братята философи много пострадали заради това и не само от императора Лъв Арменец, но и от приемниците му - императорите Михаил Валвос (Михаил II Балба, или Косноязычный, царувал 820-829) и Теофил (царувал 829 – 842 г). Те понесли много различни мъчения, рани и окови, глад и жажда, заточение, жигосване на лицата и други безчислени страдания. Повече от две десетилетия, от 817 до 842 година, те били мъчени и преследвани от иконоборците. Сред тези бедствия свети Теодор се представил на Господа(около 840 г.), а Теофан дочакал настъпването на мира в Църквата.

Михаил*, синът на византийския император Теофил, който приел заедно с майка си Теодора скиптъра на византийските императори, възстановил почитането на светите икони, внесъл ги в Божиите църкви и с големи почести върнал от заточение всички свети мъже, пострадали за иконопочитанието. Тогава се завърнал и свети Теофан и след като бил ръкоположен от патриарх Методий(Константинополски патриарх от 842 до 846 година), който унищожил иконоборческата ерес, бил назначен на митрополитската катедра на Никейската църква*.

* В първите години след възкачването на Михаил III на царския престол (през 842 г.), до 855 г. управлявала неговата майка св. Теодора. След нея Михаил царувал до 867 година. Възстановяването на иконопочитанието се състояло на Константинополския събор в 842 г., и в негова памет в Църквата бил установен особен "Чин на Православието", извършван и днес в първия неделен ден на светата Четиридесетница.

** Никея (днес Изник) – древен град в Мала Азия, в средните векове богат и цветущ, а днес беден и малконаселен. Никея се ползвала с особено внимание от римските, а по-късно и от византийските императори. Никейската митрополитска катедра била считана за една от най-видните. В Никея били проведени Първия и Седмия вселенски събор.

Свети Теофан съставил тържествен канон за почитането на светите икони и оставил на Христовата църква много други полезни писания. От този земен живот той се преселил при Господа (около 850 г.) и след много страдалчески подвизи сега блаженства в небесните обители.

* Теофан оставил много съчинения в защита на православието и бил особено известен като писател на канони, до 148 на брой. Сред най-добрите му канони са канонът в неделя на православието, всички канони на апостолите и за починалите. Освен това, св. Теофан написал и стихири на някои дни.

 

Всички бележки са от св. Димитрий Ростовски.

Източник:  http://www.pravoslavieto.com

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1