Преподобни Георги Карслидис (1901–1959), в света Атанасий, е наш съвременник, произхожда от понтийските (малоазийски) гърци, от благочестивото семейство на Сава Карслидис и София. В периода на геноцида 1916–1922 г. много християнски семейства, населяващи Мала Азия, са избити от турците или са насилствено преселени.
Допреди този страшен период жителите на региона, изконно християнски в продължение на столетия, търпели големи лишения, били обезправени, забранено им било да бият камбаните и въобще да проявяват религиозните си убеждения. Да си християнин, тогава и на това място – това било съзнателен избор на гръцкото население в Мала Азия, запазило вярата си векове наред. Преподобни Георги (Карслидис) цял живот тъгувал по изгубеното отечество, където така и не успял да се върне.
Лишил се рано от родителите си, Атанасий, както било кръщелното му име, бил отгледан и възпитан от своята баба, която преди смъртта си благословила внука си и му подарила икона на Пресвета Богородица. Като не могъл да се впише в семейството на по-големия си брат, той тайно напуснал родния край и тръгнал към Кавказ. По това време бил едва на 7 години. През зимата го покровителствал един стар турчин (таен християнин), на когото веднъж насън било открито, че „на детето, което той облагодетелствал, било предопределено да приведе много души към Бога“. По-късно и на самия Атанасий по чудесен начин било открито, че ще стане монах. Скоро, по Божий промисъл, „с помощта на свети Георги“ Атанасий попаднал в Тифлис Грузински. Ето какво си спомнял за този период по-късно:
– „Когато пристигнах в манастира, бях 7-годишен. Тогава имаше голяма вяра и сърдечна чистота. В една манастирска килия, чиято врата не се заключваше, се пазеха всичките пари… Всички бяха предани на Бога, и никой не се интересуваше от пари“.
Манастирът бил посветен на „Св. Богородица – Живоносен източник“ и бил място за поклонение на целия околен район. Игуменът взел сирачето под своя защита, станал негов духовен наставник. Първите години в обителта били време за обучение на послушание, смирение и молитва. По послушание на Атанасий му се налагало да шие, да тъче и да готви…
На 20 юни 1919 г. Атанасий бил постриган за монах от архимандрит Георги и получил ново име – Симеон. За всеобщо удивление, по време на пострижението на юношата камбаните започнали сами да бият, като се има предвид, че след революцията от 1917 г. имало гонения и било забранено да се бият камбаните.
Скоро след това започнали да закриват манастирите, а монасите били гонени или арестувани. Задно с други монаси в затвора попаднал и Симеон, предстояло му да изтърпи мъчения, унижения, да „преживее“ разстрел. Това се случило след чудесно знамение, когато в нощта на Пасха затворниците запели „Христос Воскресе“: „Затворът се разтърси и вратите му сами се отвориха – разказвал Старецът. – Жителите на града видели във въздуха трима свети мъже, държащи Честния кръст… Знамението продължило през цялата нощ“.
На сутринта затворниците били поведени на разстрел. Разстреляли цялата група. Симеон след три ранявания останал по чудо жив, един от куршумите се ударил в металната рамка на иконата и отскочил (иконата на Пресвета Богородица, благословение от неговата баба, юношата носел всякога на гърдите си). Лекарят, който прегледал Симеон, казал: „Не бой се. Има закон, според който раняваният с три куршума, но не убит, се пуска на свобода“. Така и станало.
На 8 септември 1925 г. Симеон бил ръкоположен за свещеник от митрополит Йоан Циапараскис в храма „Св. вмчк Мина“ в Схета Грузинска и получил името Георги. Още тогава вярващите почитали отец Георги като старец, мнозина идващи при него за духовен съвет се учудвали на неговата разсъдителност и проницателност.
През 1929 г. едно благочестиво семейство, което се премествало в Гърция, помогнало и на отец Георги да пристигне на пристанището в Солун. От 1930 г. старецът заживял в село Сипса (известно и като с. Таксиархи) близо до град Драма. Там през 1934 г. започнал да се изгражда манастирът „Възнесение Господне“, където старецът прекарал останалите години от живота си. На тежкоболния старец през цялото това време му помагали неговите духовни чеда, тъй като не можел да се придвижва самостоятелно.
Ето какво разказвал за изцелението си старецът Георги:
– Бях почти парализиран и не можех да се обслужвам. Веднъж вечерта заплаках от дъното на душата си. Тогава ми се яви един старец и ми каза:
– Защо плачеш, детето ми?
– А ти кой си? – попитах го аз.
– Аз съм божественият Николай. Ако оздравееш, ела, ще ме намериш. Аз живея зад тази планина.
На следващия ден го намерих. Пълзях на четири крака. Кървях обилно... Взех свещеник със себе си и извършихме Тайнството миропомазване. Помазах цялото си тяло. То оздравя с помощта на светеца и оттогава се хранех сам“.
Старецът се хранел много скромно, животът му бил непрестанен пост, месо той изобщо не ядял. Риба – крайно рядко, на големи празници. Хранел се с бобови растения, макарони, картофи, пшенична каша, обичал киселец, мариновани зеленчуци, пържен лук, употребявал и коприва. Имало дни, когато старецът се подкрепял само с една топла напитка. Веднъж, когато му предложили да похапне, той отговорил: „Не съм гладен, когато се причастя с Божествените Тайни, мога да издържа четири дни на пост“. Бдения извършвал почти всеки ден, независимо от болестта. Старецът казвал: „Постът, бдението и молитвата са небесни дарования. Нужни са обаче и дела, защита и помощ на бедните“.
Старецът Георги се грижел за бедните, стари хора, подпомагал материално и затворниците, дарявал парите, които му носели за поменаване на св. Четиридесетница и помени. При това самият той ходел с износена дреха, а когато веднъж му предложили да му ушит нов подрасник, защото старият бил доста износен, той отговорил: „Тридесет години ми е на раменете, с него и ще си отида“. Въпреки физическата си слабост той много се трудел: обработвал градината, сам предял, плетял и шиел...
СВ. ГЕОРГИ КАРСЛИДИС И БОЖЕСТВЕНАТА СВ. ЛИТУРГИЯ
За Божествената литургия старецът използвал просфора, която сам приготвял, понякога донесена от жена, известна със своето благочестие. Благоговейните вярващи по време на Божествената литургия виждали, че той ходи, без да докосва с краката си земята. Един изумен посетител, видял това за първи път, започнал да разказва на вярващите. Разбрал за това, старецът строго му казал: „Това, което виждаш, не говори на другите“.
Божествената литургия била изключително важна за стареца, той казвал на духовните си чеда: „Грижете се да укрепне вярата ви, и на Божествената литургия бъдете напълно съсредоточени, за да се удостоите да видите Божието величие... Светият Дух слиза върху Светата Трапеза... Не седете по време на литургията. Умът ви да не лети тук и там.“
Старецът Георги не допускал към свето Причастие онези, които имали „тежест на сърцето“ към други хора. Често казвал: „Отиди поиска прошка, смири се, помири се и после идвай да се изповядваш“.
Обикновено започвал службата в полунощ, казвал, че „през нощта са отворени небесата и молитвите се чуват“.
ЗА НЕГО СЪРЦАТА НА ХОРАТА БИЛИ КАТО ОТВОРЕНА КНИГА
Аскезата, чистотата и смирението на стареца привличали Божията благодат. Сърцата на хората били за него като отворена книга. Имало случаи, когато старецът назовавал непознати нему хора по име, пръв започвал да разказва на дошлите за проблемите им...
Една благочестива жена от гр. Драма замислила да подари кандило за църквата „Св. Трифон“, но като видяла, че в храма има много кандила, решила да го занесе в манастира на стареца. Кандилото било окачено пред иконата на св. Йоан Предтеча, но когато го палели, то започвало да се клати и да пада. Когато жената дошла следващия път в манастира, старецът я повикал и казал: „Кандилото, което донесе тук, вече си обещала на друг. Невъзможно е да обещаваш на един и да носиш на друг – това е по обет“.
Слуховете за прозорливостта на стареца привличали много хора в манастира, но самият старец Георги не се стремял да има множество духовни чеда. Той смятал духовната си дейност за трудна и отговорна. Ставал по-строг, когато виждал, че някои нарочно крият греховете си. Притежавал дарбата да изобличава и разкрива тайни, за да се покаят заблудените. Често налагал епитимия. Така, веднъж, на жена, която не се погрижила да причасти съпруга си преди смъртта му, не разрешил да се причастява, докато не прочете за една седмица Псалтира. Освен това, тя трябвало да пости строго през цялото това време, да раздава милостиня и всяка вечер да ходи на повечерие.
Друга жена, която оставила без помощ раждаща жена, чието бебе по-късно починало, след изповед старецът ѝ казал да проси милостиня в седем съседни села, а после да раздаде всичко събрано на бедните. Когато жената попитала дали може да раздаде парите си, старецът отвърнал: „Този грях не се прощава с пари, а с просия, за да може човек да се смири до земята, да си отидат егоизмът и гордостта“.
На жена, която имала три извънбрачни деца, старецът казал: „Ще станеш просякиня в седем села... Всичко, което събереш, ще го дариш в затвора и в дома за възрастни в Драма“.
СТАРЕЦЪТ СМЯТАЛ МИЛОСТИНЯТА ЗА ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ
Често съветвал каещите се да дават милостиня. Казвал: „Молитвата без милостиня е мъртва... Творете милостиня за вдовици и сираци. Милостинята и молитвата вървят ръка за ръка“.
Един ден при стареца дошли две жени, той ги обвинил, че не са дали вода на войниците, които били жадни, и строго им казал: „Грижете се за милостинята! Ако искате да идвате при стареца, бъдете много внимателни в делата си, винаги се самообвинявайте, за да ви обича Бог и да се радва старецът“.
Чрез молитвите на стареца много страдащи получавали изцеление. Често, от смирение, старецът съветвал да посетят свети места, като непрекъснато се молел, и скоро болните оздравявали.
ПОСМЪРТНИ ЧУДЕСА
В началото на 1959 г. старец Георги казал на духовните си чеда: „Тази година ще си отида... Аз, грешният, трябва да си отида ... Воля Божия е да напусна земята. Грехът се усилва. Светът се е потопил в грях и не го разбира. Това ме изморява, не издържам. Жал ми е за моята градина, в която дърветата още не са укрепнали и с първия вятър ще се огънат. Моите овце ще се разпръснат... Но ще дойдат други... Не се тревожете. Всички ще си тръгнем от тази земя. Ние сме пришълци тук. Тук сме, за да покажем нашите трудове и да си отидем...“
Преди смъртта си старецът показал с пръсти на един свой духовен син, че ще умре на четвъртия ден. Няколко дни преди смъртта си отказвал да приема храна и вода.
На 4 ноември 1959 г. блаженият старец напуснал този свят. Неговите духовни чеда, дни наред ходели да се сбогуват, целувайки ръката му, която, според свидетели, оставала топла и на третия ден. Когато тялото му било положено в гроба, всички видели как два кипариса се наклонили, като да му отдават последен поклон. Присъстващи на погребението разказвали, че птици буквално обиколили църквата, не се плашели от хората и летели дълго над гроба...
Чудесата не преставали и след погребението, например, жителка на Сипса видяла рано сутринта светъл стълп, слизащ от небето, който спрял зад олтара на храма.
Ще приведем няколко случая на чудесно изцеление по молитвите към стареца:
В благочестивото семейство Кулиармос през 1989 г. се родило момче, което не можело да си отвори очите. Родителите вече мислели да направят операция на детето, но съседка им донесла книга за блажения старец. Когато бащата започнал да чете, детето заплакало, започнало да си трие очите и прогледнало. Когато след две години благодарните родители донесли момчето в манастира, то дълго не се отделяло от гроба на блажения старец, постоянно викало „отче“ и целувало камилавката на стареца на снимката, показвайки голямата си любов и благодарност към стареца за изцелението си.
През 1990 г. вдовицата Мария Ситариду, прочитайки книга за стареца, дошла с болната си дъщеря до гроба на праведника. Нейната дъщеря Домна горещо молила стареца Георги: „Моля те, не оставяй да ме оперират“. Тя кръстообразно помазала липома с размери на орех, а след седмица разказала, че той изчезнал по чудесен начин.
Отец Анастасий Моисиадис веднъж задрямал зад волана и сънувал стареца Георги, който излизал от храста, и от страх, че може да го блъсне, се събудил и рязко натиснал спирачката. Автомобилът спрял на ръба на пътя, а долу имало пропаст. Така старецът предупредил духовния си син за опасността.
Господи, упокой душата на стареца Георги,
със светиите го упокой и по молитвите му ни спаси!
(Продължава)