Преподобните отци Иоан, Ираклемон, Андрей и Теофил, родом от град Оксиринх[28] , били деца на родители християни. От ранна възраст те се упражнявали в четене на душеполезни книги, а след това, водени от желанието да водят богоугоден живот, се отдалечили във вътрешната пустиня на своята страна[29], където били наставлявани от Бога: там, в пустинята, те срещнали един свят мъж, достигнал дълбока старост, и живели с него, ползвайки се от духовните му поучения, една година.
Когато този мъж починал, те останали на същото място и в продължение на шестдесет години водели подвижнически живот, спазвайки строг пост. Хранели се с диви плодове и пиели вода, но и това приемали само два пъти в седмицата. В делничните дни те се разделяли и всеки прекарвал времето си уединено в околните планини и пещери; в събота и неделните дни се събирали и заедно възнасяли благодарение на Бога, при което се удостоявали със свето Причастие от Божествен ангел, и така починали с мир. За това разказва великият Пафнутий (Тиваидски), пустинник, който сам е видял тези мъже и е написал житието им.
–––––––––––––
[28] В Среден Египет, на левия бряг на река Нил.
[29] Тоест Тиваидската. Тя се намирала в Горен (Южен) Египет и била любимо място за подвизи на древните пустинници.