Св. Евтимий, патриарх Търновски - 20. Януари

Ако Аарон, древен свещеник от Стария завет, чрез жертвите на безсловесните, поръсвайки с кръв от юнци и козли и с пепел от юници осквернените, ги освещаваше за телесно очистване и поради това е удостоен с помен, естествен за слугите Божи, за да го споменава винаги в църква пророкът, като казва в книгата на псалмите: „Мойсей и Аарон между Неговите свещеници“; и пак: „Изпрати Мойсея, своя раб, и Аарона, когото си избра“; и пак: „Извел Си като овце Своя народ чрез ръката на Мойсей и Аарон“; не е ли много повече достоен за похвали Евтимий, изпълнител на неведомите тайнства и съпричастник на апостолската слава, свещеник на онази велика жертва и учител на истината, в която ангелите желаят да вникнат и която прочее той чисто спази и непорочно преживя; и най-сетне светителят чрез многообразните страдания сам себе си принесе в свещена жертва, благоугодна на Господа?

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В началото на миналото столетие, към края на 1905 г., едно откритие предизвиква небивало оживление в църковния ни живот, изблици на чиста радост и въодушевление и всенародна прослава на Божието име. При разкопки в притвора на съборния храм на Бачковската света обител, извършени по инициатива на тогавашния игумен – йеромонах, а по-късно архимандрит Паисий (Пастирев), са открити и удостоверени гробът и мощите на небесния покровител, молитвен застъпник за православния български род и последен български патриарх от епохата на Средновековието – дивния и всеправославно почитан св. Евтимий Търновски.

На 20 октомври в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“, в двора на Софийска света митрополия, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит ще посрещне мощите на св. Евтимий, Патриарх Търновски.

Светите мощи на последния Български патриарх преди падането на България под османско робство (XIV век) ще бъдат изложени за поклонение в храма от 10:30 ч. до 14:00 ч. същия ден.

Когато скиптъра на Римската империя недостойно държеше нечестивият Диоклетиан, тогава се разпращаха заповеди по цялата вселена християните да се отричат от Христа и да принасят жертви на бездушните идоли. Това нечестие стигна навсякъде, затова мнозина благочестиви се изпокриха от страх, денонощно се молеха и призоваваха за милост божествената сила, за да помогне на християните да ги изтръгне от това беснование и да даде тишина на църквите и на тяхното народно изпълнение.

На 20 януари в столичния храм „Св. Седмочисленици“ беше отслужена архиерейска св. литургия от Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, в съслужение с храмовото духовенство начело със ставрофорен иконом Николай Коцев и свещеници от Софийска епархия.

В проповедта си владика Тихон определи празника като „особен ден както за Църквата ни, така и за народа ни. Ден, в който си припомняме кой е застанал пред народа ни, когато силните на деня, хората с оръжието, царете, воините ги е нямало.

В резултат на археологически разкопки край сeло Добромирци (община Кирково, област Кърджали) беше разкрит последният храм, в който се предполага, че е служил св. Патриарх Евтимий Търновски. Основите на древната базилика бяха осветени от Пловдивския митрополит Николай. 

„Посичането на патриарх Евтимий“ (худ. Ант. Митов)

       Евтимий е измежду ония личности, спомена за които народът пази и към чиято памет се обръща в моменти на върховни изпитания. Това са хора, които се изявяват по различен начин, но са необходимост за своето време. Надличният смисъл на делото им, кой­то често остава скрит за самите тях или дори за съвременниците, се открива на поколенията.

           За живота на Патриарх Евтимий знаем много малко. Предполага се, че е роден през първите десетилетия на ХІV в. и че произхожда от знатен търновски род.

Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 година в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски. В Кефаларския (сега Килифаревски) манастир около 1350 година Евтимий толкова напреднал в духовния аскетически подвиг, че св. Теодосий го определил за иконом на манастира си и за свой пръв помощник, а самият той се уединил в гората на безмълвие (исихия).

Наистина е достоен за всякакви похвали свети Евтимий, Патриарх Търновски, посветеният в тайнствата, до които човешкият ум не стига, участникът в апостолската слава, свещеннкът на великата жертва и учителят на истината, в която желаят да проникнат ангелите (1Петр. 1:12) и която той чисто запази и непорочно преподаде, а на края принесе самия себе си свещена и угодна жертва на Господа чрез много страдания.