(Чудесно изцеление на св. Гавриил Ургебадзе!)
Моята дъщеря Мариам по рождение имаше проблеми със здравето. Тя бе няма, не можеше да говори. Единственото, което можеше да произнесе, бе звука „у“. С него тя се опитваше да ни каже какво иска и какво я тревожи. Обиколихме всички лекари в града, но резултат нямаше. На практика тя бе няма и ние свикнахме с това.
Един прекрасен ден ме осени идеята да отидем с дъщеря ми на гроба на стареца Гавриил (Ургебадзе). Цялото семейство отидохме в Самтавро и преклонихме колене на могилата на стареца Гавриил. По това време той още не бе канонизиран.
Помазахме се с елей от лампадата на стареца и се приготвихме да тръгнем към вкъщи. Държах дъщеря си за ръка. Изведнъж тя ме пусна и изтича обратно към гроба на стареца Гавриил. За удивление на всички тя взе от там една малка кайсия, макар че на гроба преди това нямаше нищо. Мариам се изправи, дойде при мен и ми показа кайсията, опитвайки се да каже нещичко по нейния си начин, чрез „у-у-у“. Показахме на монахините тази кайсия, разказахме им станалото и попитахме какво да сторим. Монахините от Самтавро ни казаха, че тази кайсия е дадена от стареца Гавриил за Мариам и най-добре да позволим на детето да я изяде. Така и направихме.
Мариам с апетит изяде кайсията, после отново отидохме до гроба, помолихме се и след известно време се оправихме към манастирските двери, качихме се на колата и поехме обратно. След десетина минути, тъкмо когато влизахме в град Мцхета, от задната седалка чух гласа на своята дъщеря: „Тете, купи ми кифличка!“ Ние бяхме най-щастливите хора на света – моята любима щерка за пръв път продума през живота си! Спрях колата, всички бяхме замрели благоговейно от чудото, което току-що се бе случило пред очите ни. Слава Тебе, Господи!