Когато бях малък, силно настинах и бях прикован на легло с тежък задух и ужасна болка в лявата част на гърдите. В селото нямаше лекар и единствената ни надежда бяха Бог и Неговите светии.
В дома ни имаше малка сребърна икона на свети Харалампий — тя беше чудотворна – на повече от 600 години, която ние бяхме донесли от Мала Азия като семейна реликва. Майка ми отправяше много молитви и поклони, молейки се на този светец.
Тогава видях как ръка на свещеник, от китката надолу, която премина над главата ми и се спусна към гърдите ми, където ме болеше, прекръсти ме и ме потупа по главата. В същия миг болката изчезна заедно със задуха и аз се почувствах добре.
Казах на майка ми:
„Мамо, видях как ръката на свещеника ме прекръсти и ме потупа по главата, и сега съм добре. Всичко мина“.
Разказах ѝ всичко с подробности, дори за космите по китката, така както ги бях видял.
„Дете мое — каза майка ми, — това беше свети Харалампий, който дойде да те изцели. Трябва завинаги да запомниш този ден (това беше празникът на свети апостол Тома), когато се случи чудото“.