В сънно видение св. Ефрем Сирин видял огнен стълб, достигащ до небето, и чул глас:
- Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен стълб, такъв е и Василий.
Тогава Ефрем пожелал да види свети Василий. Като взел със себе си преводач, понеже не умеел да говори на гръцки, той отишъл в Кесария Кападокийска. Там заварил свети Василий в църквата да поучава хората и започнал да го слави с висок глас, като казал:
- Наистина Василий е велик! Наистина той е огнен стълб! Наистина Светият Дух говори с устата му!
Тогава някои от народа почнали да говорят:
- Кой е този странник, който така хвали архиепископа? Не го ли ласкае, за да получи нещо от ръцете му?
След отпуста, когато преподобният встъпил в дружеска беседа със свети Василий, последният го попитал:
- Защо така ме прослави?
Преподобният отговорил:
- Защото видях един бял гълъб, който беше кацнал на дясното ти рамо и ти подшушваше в ухото думите, които ти казваше на хората. Освен това, докато проповядваше, от устата ти излизаше огън.
На това свети Василий му казал:
- Наистина сега виждам това, което съм чувал за теб, жителю на пустинята и любителю на безмълвието! Така е написано и при пророк Давид: “Ефрем е крепост на главата Ми”. Тези пророчески думи наистина се отнасят за теб, защото ти си наставил мнозина в пътя на добродетелта и си ги укрепил в нея. А кротостта и незлобието на сърцето ти сияят като светлина за всички.
След това свети Василий казал:
- Честни отче, защо не си ръкоположен за презвитер, след като си достоен за този сан?
- Защото съм грешен, владико! - отговорил му преподобният чрез преводача.
- О, да имах твоите грехове! - казал свети Василий и добавил: - Да направим земен поклон.
И когато коленичили, той възложил ръката си върху главата му и произнесъл молитвата, полагаща се при ръкополагането на дякон. След това преподобният Ефрем прекарал три дни в духовна радост със свети Василий. Василий го ръкоположил за дякон, а преводача му - за презвитер, и после ги отпуснал с мир.