Според преданието св. Богородица се явила на атонски монах - иконописец и му наредила нейната икона да бъде пренесена във Велико Търново в манастир, посветен на св. Богородица. Веднага с пристигането си иконата проявила своето чудотворство, като излекувала детето на богат търговец.
Когато турците завладели България и наближили Търновград, иконата била скрита в земята. Минали векове и манастирът и неговата светиня били покрити от забрава, но всяка година на празника Успение Богородично местни хора се събирали с почит на това място, без да знаят за скритото съкровище в земята.
Св. Богородица сама напомнила за своята чудодейна икона - през 1680 г. едно овчарче чуло глас, сякаш майка оплаква своето чедо. Гласът идвал изпод земята в близост до останките на някогашната храмова стена. Детето съобщило на благочестиви християни, които открили иконата.
Още с изваждането ѝ се случило чудо, което Бог допуснал да стане – едно нямо момче турче за първи път отворило уста пред иконата и казало: „Свещите горят“. Малко по-късно пред иконата се излекувало и детето на търновския паша, който дарил пари за монашески килии.
Заради стоновете, които чуло овчарчето, монахините нарекли иконата „Плачещата Богородица“. Многократно чудотворната икона е проявявала своята целебна сила, благодарение на която слепи хора със силна вяра и чиста молитва са прогледнали. Св. Богородица е помогнала и на много хора в затруднения да намерят правилния път.
На празника на св. Богородица вярващи се събират още предната вечер, за да преспят в манастира. Смята се, че освен че лекува болни и бездетни, св. Богородица Троеручица е предпазила няколко пъти манастира от изпепеляване!