Авва Исайя увещава: „Нека изпълняваме потребното според силите си, и великата мощ на нашия Господ Иисус Христос ще ни помогне... Той знае, че човек е окаян, и затова му е дарувал покаянието през цялото време на земния му живот. Могъщото и спасително покаяние действа върху нас до последното наше издихание.”
Дивни са плодовете на истинската изповед! „Истински покаялият се получава прошка за греховете си, примирява се с Бога, с Църквата и със собствената си съвест и по такъв начин си възвръща предишното синовно дръзновение към Бога като към свой баща и се ползва от всичките дарове на Неговата бащинска любов и благост”.
Плодовете на истинската изповед имат отражение не само върху душата на покаялия се. Те дават отражение и на небето. Голямо е там тържеството за покаялия се грешник (Лука 15:10). Ангелите ликуват, светиите се веселят, и сам Бог се радва, защото е намерена загубената овца, намерена е Божията драхма, върху която стои отпечатан царственият образ на Бога. С изповедта се заличават всички грехове и се дава на покаялия се грешник отличието на праведността.
На един праведен епископ било донесено за две жени, че те живеели нецеломъдрено. Той се обърнал с молба към Бога да му открие истината за тях. Желанието му било да им помогне в спасението. Бог чул молитвата му. След една Божествена литургия, когато вярващите започнали да пристъпват към св. Тайни, за да се причастят, на епископа се отворили духовните очи под действието на Божията благодат. Той почнал да вижда през лицата на хората техните души.
Едни били черни и грозни, а други светли и красиви. Когато към св. Чаша пристъпили ония две жени, които имали неморално поведение, епископът видял, че те били със светли лица и красиви бели дрехи. Щом се причастили, те още повече засияли. Зачудил се епископът, какво значи това, и се обърнал за разяснение към Бога в своето недоумение. Тутакси се явил Ангел Господен. На въпроса на епископа, дали доносът срещу тия две жени е справедлив, ангелът отговорил утвърдително.
— Но как тогава те се явиха пред св. Тайни със светли лица и как след това още повече просияха? — запитал епископът.
Ангелът рекъл:
— Ти се удивляваш на това? Правилно се удивляваш, защото си човек, а нашият и ваш Владика е Бог, човеколюбив и благ по естество. Онези, които се откажат от греховете си и с изповед се обръщат към Него, Той не само не изпраща в мъката, но и гнева Си към тях прекратява и ги удостоява с почести. Защото Бог тъй е обикнал света, че и Своя Единороден Син е предал за него. Ако Божият Син е благоволил да умре за враговете си, няма ли толкова повече да даде прошка на греховете и вечно наслаждение на онези, които са станали Негови собствени деца и се каят за греховете си? Знай с увереност това, че нито един човешки грях не може да победи Божието човеколюбие, стига само някой да измие с покаяние злото, което е вършел преди. Защото бидейки човеколюбив, Бог знае немощта на вашия род и силата на страстите, и дяволската хитрост. Затова, когато хората паднат в грях, Бог дълго търпи, чакайки ги да се покаят. А към изповядващите се и към ония, които просят Неговата благост, той проявява състрадание като към немощни и тозчас ги освобождава от наказанието им и им подарява благата, приготвени за праведниците.
Множество са примерите, които ни уверяват, че всички грешници, които изповядват греховете си с искрено и дълбоко разкаяние, получават пълна прошка и спасение от Бога.
Св. Нифонт имал благодатната дарба да вижда духовния свят така просто и ясно, както ние виждаме физическите предмети. Един ден той дошъл в църквата на молитва. И ето, небесата над него се разтворили, покривът на храма изчезнал и той видял един път, който извеждал от земята чак до небесата. По тоя път Ангели носели душата на един покойник, а след тях се тълпели демоните, които бясно викали:
-Защо ни вземате тая душа! Или вие не знаете, че тя, докато живееше на земята, вършеше разни грехове и се провини в блуд, разбойничество и сребролюбие? Тя е виновна за всякакви грехове!
— Знаем! — отговорили ангелите, — знаем, че тази душа е много грешна, но знаем и това, че тя много плака за своите грехове, и пред смъртта си ги изповяда. Затова милостивият и милосърден Господ Бог ? прости всички грехове.
— Но ако и тази душа е получила прошка от Бога, - закрещели демоните, - тогава вземете при себе си всички грешници. А ние за какво се трудим тогава?
— Помнете, — отговорили ангелите, — че всички грешници, които изповядват греховете си със съкрушено сърце, получават от Бога прошка. А който умре, без да се разкае, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас!”
За силата и плодовете на истинската изповед бележитият руски духовен писател еп. Игнатий Брянчанинов разказва следното съвременно нему забележително събитие:
В околностите на Вологда, Русия, се намира голямото село Кубенское, което има няколко енории. Един от енорийските свещеници се разболял и приближавайки се към края си, видял своя одър заобиколен от демони, които се готвели да грабнат душата му и да я отвлекат в ада. Тогава се явили трима ангели. Един от тях застанал до леглото и почнал да се препира за душата с най-отвратителния от демоните, който държал отворена книга, дето били записани всички грехове на свещеника. Между това дошъл другият енорийски свещеник, за да изповяда и причасти събрата си. Започнала се изповедта. Болният, като устремил уплашените си очи в книгата, изказвал със самоотвержение греховете си, като че ги изхвърлял от себе си. И какво вижда той? Вижда ясно, че щом изкаже някой грях, този грях изчезва от книгата: написаното се заличавало и там оставало празно място. По такъв начин с изповедта си той заличил всичките си грехове от бесовската книга и бързо оздравял. Остатъка от дните си той прекарал в дълбоко покаяние, като разказвал на ближните си за тяхно назидание своето видение, доказателство за което било и чудното му оздравяване”.
Някои, четейки тия примери, недоверчиво ще клатят глава и ще кажат: „Прекрасно е това, но то е написано само на книга. Защо аз не почувствам поне веднъж в живота си обновителната сила на изповедта? Неведнъж съм се изповядвал, но виждам, че все съм си същият. Дори по-лош ставам. Защо нямам такива благодатни преживявания, които да ме уверят в ползата от тайнството Покаяние?”.
На този въпрос най-добър отговор намираме в следния светоотечески разказ: „Двама монаси отишли при великия старец авва Зенон. Всеки от тях изповядал насаме греховете си. Не след много се повел разговор между двамата монаси.
Единият запитал:
— Когато ние бяхме при стареца на изповед, получи ли ти полза от това?
— Да, — отговорил другият, — по неговите молитви Бог ме излекува.
— А пък аз, — оплакал се другият, — макар и да се изповядах, не почувствах облекчение.
Вторият попитал:
— Как се изповяда ти пред стареца?
— Рекох му: авва, помоли се за мене. Еди какви-си мисли ме безпокоят.
— А пък аз, — казал вторият, — като му изповядах греховете си, обливах със сълзи нозете му, и заради неговите молитви Бог ме излекува.”
Не получават полза от изповедта онези, които се изповядват безчувствено, хладно, формално. Повърхностна, студена и вяла изповед не спасява. Тук трябва смирение, съкрушение на сърцето, плач, горещо съжаление, че сме били в приятелство с демоните и във вражда с Бога.
Когато пророк Давид се провинил тежко пред Бога, търсел след големия си грях жертва, достойна за изкупление. И не намерил друга по-добра жертва от смиреното, съкрушено и покайно сърце (Пс. 50:19).
Ако и ние се смирим, съкрушим сърцето си и искрено се изповядаме, не можем да не почувстваме дивните последици от покаянието, най-осезателната от които е сладкият мир в съвестта и горещата, подновена любов към Бога, която кара сърцето да грее от щастие.
+ + +
Архимандрит Серафим Алексиев, из „Забравеното лекарство“, източник: (http://pravoslavie.domainbg.com)
На снимката: архимандрит Серафим Алексиев (1912 - 1993)