„Господ ни прощава всички грехове, освен смъртния грях. А този грях не може да съществува при тези, които, макар и да са много грешни и виновни пред Бога, могат, като паднат със смирение пред Бога, да проливат сълзи на покаяние и да принесат разкаяние за всичко пред духовния си отец.
Смъртният грях - това е упоритата неразкаяност, когато грешникът в ожесточението си стига дотам, че не може да се покае от цялото си сърце. Така ни учат светите отци на Църквата да разбираме смъртния грях. Господ е Единственият Лекар на душите и телата ни. Той лекува всички греховни рани и телесни скверноти на тези, които се обръщат към Него с цялото си сърце.
По време на земния Си живот Той е изцелявал всички болни от душевни и телесни болести с докосването Си, със словото Си, а сега Той ни лекува чрез Тайнствата Покаяние и Причастие.
За тази цел Господ е учредил тук, на земята, Църквата с всичките ? пълномощия, с правото на прощаване и да развързва, да ни очиства чрез благодатните си тайнства от духовна и телесна нечистота.
Защото, в действителност, в светото тайнство Покаяние духовният ни отец ни освобождава и ни прощава всичките ни грехове, умити чрез разкаяние.
И колкото да е голяма телесната ни нечистота, ако е умита с покаяние, вече я няма. Тогава трябва да пристъпим смело и с вяра към светото Причастие, да приемем в себе си Самите Тяло и Кръв Христови, да приемем в себе си Самия Христос. А когато приемем с вяра и трепет Тялото и Кръвта Христови, тогава не само душата ни, но и тялото ни се очиства напълно от всичко греховно и нечисто и ни се дават благодатни сили за борба с греха.
Но врагът на нашето спасение - дяволът, често смущава бедната ни душа. Желаейки да ни отдалечи от Господа, той всява в нас различни помисли. Вследствие на тези помисли някои започват да мислят, че са толкова нечисти и грешни, че не могат да приемат свето Причастие. И бедната душа се поддава на тези вражески внушения и горчиво бърка.
Ти вече си извършила половината - осъзнала си своята нечистота. Сега ти остава чрез това смирение да се умиеш чрез тайнството Покаяние и да пристъпиш към свето Причастие. Ако в тайнството Покаяние бъдем развързани от греховните си нечистоти, остава ни да приемем в своето очистено чрез покаянието сърце Тялото и Кръвта Христови, да приемем Христовата сила, която унищожава като огън всичко нечисто. А ако те смущава помисъл, тогава, възлюбена, пребори го, защото той е от лукавия... Не се бой: голяма е Христовата любов към каещите се грешници.
Той не се гнуси от никого, стига само грешникът да се покае от цялото си сърце. Не отхвърля никого от тези, които жадуват за благодатната Му сила, за да се очистят от всички нечистоти на душата и тялото.
Простил е на разбойника.
Блудницата е умила със сълзите си пречистите Му нозе и се е очистила.
С докосването си до Него кръвоточивата жена се е избавила от нечистотата си. А нима ти, възлюбена като приемеш Тялото и Кръвта Христови, няма да се очистиш?
Запали в сърцето си вяра, пристъпи смело към светото Причастие и не се поддавай на помислите на лукавия. Ако светената вода очиства всичко нечисто, то още повече Тялото и Кръвта Христови ще очистят душата и тялото ти. Отхвърли съмненията, вярвай в Христовата сила и тя ще те изцели.
Всичко свято се дава тъкмо за това - да очисти нас, нечистите. И ако го приемаме с вяра, се очистваме. При покаянието трябва да има смирение. И блазе на този, който осъзнава своето недостойнство и греховност. За това Бог ще му прости всичките му беззакония...
Но ако някой при такова смирение се бои да пристъпи към тайнството свето Причастие, то той като че ли не вярва в силата на тайнствата, не вярва, че в тайнствата Господ лекува със Своята благодат душевните и телесни скверноти. Това неверие е от лукавия. Затова, възлюбена, след като се очистиш чрез покаяние, пристъпи с вяра и трепет към тайнството свето Причастие, за да получиш Христовата сила, която прави телата ни храм на Светия Дух”.
+ + +
Из „Наставления на преподобния старец Гавриил (Зирянов)“ (1844-1915)