Това, което се случва сега с епидемията от коронавирус, е съблазън. Тежко изпитание за християните. Мнозина се страхуват да не се заразят и питат, може ли човек да се зарази чрез Причастието. Ще кажа така: когато се причастявате с вяра, смирение, чувство за своята греховност, тогава идва голяма благодат. Тя прогонва всяка инфекция, физическа или духовна.

Христос възкресе и ние също ще възкръснем. Когато душата ни се отдели от тялото, ще тръгне към своя Създател, безсмъртният Бог. И ако Бог намери в нас любов и покаяние, ще ни даде живот вечен.

Но ако пристъпваме към светото Причастие небрежно, неподготвени, без смирение, без да сме се примирили с тези, които са ни оскърбили, а просто по обичай или навик, тогава нито нашата душа, нито тялото ни ще получат божествена благодат. И вместо да се усили благодатта на Светия Дух, вътре в нас ще се усили грехът.

Вместо да се причастите „за оставяне на греховете и за вечен живот“ (во оставление грехов и в жизнь вечную), ще се причастите за осъждане. И тогава може да се разболеете. Може да се заразите или не, зависи от това как пристъпвате, как се готвите за Причастие. И св. апостол Павел, говорейки за Евхаристията, обяснява защо мнозина умират, боледуват и линеят: защото се причастяват недостойно и невнимателно.

Христос очиства Църквата Си

Епидемията от коронавирус създаде условия, при които можем да покажем вярата си. Тази година, а вероятно и следващата, ще бъдат години на изпитания. Едно изпитание преминава, друго идва. За това ни предупреждаваха светиите, но сега малцина се заслушват в думите им. В изпитанията става ясно кой е верен Христов раб и кой – не. По време на изпитанията страхливите и неверните напускат Църквата, която е Христовият кораб.

Сега всички държим изпит. Преди, в по-благоприятно време, се стараехме да правим добри дела: да предприемем поклоннически пътувания по свети места, да изпълняваме послушания и т.н. Но сега вече човек не може да се надява на стари заслуги. Днес в изпитанията, които Бог ни изпраща, сме длъжни да проявим своята вяра. Такъв е Христовият план – да бъдем изпитани.

Вечният живот – това е радост, това е вечно общуване с Бога, вечно служение на Бога. Там няма ден и нощ. Всичко е светло.

Мислите, че само Хенри Кисинджър, Бил Гейтс, магнатите и олигарсите имат планове? Не. Христос също има план. Той ни обича повече от всички, но ни изпитва. На Христовия кораб, както и на всеки кораб, има екипаж. Това са тези християни, които остават верни на Христа при всички днешни изпитания. И Той ще преведе този екипаж на Своя кораб към епохата на разцвет на Православието, когато светлината на истинската вяра ще просвети всички народи на земята.

Този разцвет ще настъпи след световната война, която вече започна. Това, което сега преживяваме, е биологическа война. Нейната цел е сплашване. Ако наплашат народа, с него може да правят всичко. Може да бъде принуден не само да се ваксинира, но и нещо по-лошо.

Смъртта отваря вратата към вечния живот

Днес е нужно мъжество, за да се изповядва Христос и да не се страхува човек какво ще кажат за него журналистите или власт имащите. Не за първи път има епидемия на земята. Но сегашната епидемия е повод да се наплаши народът и да се установи над него контрол.

Трябва постоянно да помним и да учим нашите деца и внуци, че животът не свършва в гроба. Страхът се побеждава с вярата в Христос и във вечния живот. Чувате ли? С това се побеждава страхът от всяка болест, всяка злополука, всяка война, всяко нещастие. Ако не можем да преодолеем страха, това означава, че не вярваме от цялото си сърце във вечния живот и в Христос. Той е вечният живот, и Той ни го дава. Ние трябва да поискаме да влезем във вечния живот, ние трябва за обикнем Христа и да изпълняваме Неговите заповеди. Христос е съвършената любов, а съвършената любов прогонва страха.

След няколко дни ще празнуваме паметта на свети Пахомий Велики, учителят на монашеството, който събрал около себе си не стотици, а хиляди монаси. А знаете ли от какво е умрял той? От холера. Неговият ученик и духовен наследник свети Теодор също умрял от холера. И мнозина монаси тогава са умирали от тази болест. Те не питали: защо Христос не ни спаси от болестта и смъртта? Умирали от холера и благодарели на Бога. Били като узрели класове, които Бог събрал в житницата Си.

Човек може да умре от коронавирус, а може и от друга болест, нещастен случай или от старост. Но животът не свършва със смъртта. Това е мост за преход към вечния живот, където няма болест и печал. Към живота в Христа.

Не бойте се, Христос всичко Сам ще устрои

 

По време на епидемията силните на този свят ни нареждат да останем вкъщи. Затвориха храмовете, уж за да не се заразим. Но ние не трябва да се страхуваме от зараза в храма. Не трябва да се съмняваме в това, че светото Причастие са Христовите Тяло и Кръв.

Четете житията на светиите, четете Евангелието, Псалтира, молитвата Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ и Пресвета Богородице, спаси ни“. И ще се учудите как бързо ще рухнат всички демонични планове и как бързо Христос ще постави всичко на мястото му. Христос има свой план. Той Сам ще устрои всичко. Не бойте се! Не се съмнявайте в Неговото съществуване и във вечния живот, който Той иска да ни даде.

Някои казват, че сега вече е настъпила епохата на антихриста, но това не е така. Не трябва да се бъркат нещата. Времето на антихриста ще дойде по-късно. Днес действат силите на антихриста, които винаги ги е имало, и сега ги има. Но ако сме с Христос, никой не може да ни надделее.

 

 

+    +     + 

 

Из: Проповед на празника на св. вмчца Ирина, 2020 г.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1