Опасна лъжа проповядват сектантите, когато казват, че малките деца не трябва да се кръщават, а чак когато пораснат и разберат какво е това вяра, тогава да ги кръстят. Човече и сине човешки, затвори си ушите срещу такива глупави думи. Нали ако детето ти умре некръстено, то ще влезе в другия свят като нечисто, неосиновено от Бога. С кого тогава ще бъде то във вечността, чие име ще носи? Ти нали не чакаш, докато детето ти порасне и разбере какво е това вода, мляко, хляб, мед и лекарство, за да му дадеш всичко това едва тогава.
Даваш му го, макар че то не знае какво е това. Ти знаеш, че за него е добро и спасително, тъй като, докато е в люлката, то няма как да го научи. И ако детенцето ти го заболи гърло, ще го лекуваш ли или ще чакаш да порасне и да разбере какво е това болест на гърлото? А наследственият грях е несравнимо по-тежка болест. Така че ако лекуваш детето си от болно гърло, лекувай го тогава и от по-тежката болест, която се лекува със светото Кръщение. За да не умре детето ти некръстено, иначе никога и никъде няма да се срещнеш с душата му във вечността.
Кръщението – това е първото Тайнство. Чрез Кръщението над човека се извършват два спасителни чина: очистване и осиновяване; очистване от първородния наследствен грях и осиновяване от Бога. Господ е казал на Своите апостоли: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат.28:19). Ако пък човек и след кръщението се оскверни с грях, тогава вече се очиства от греха не с кръщение, а с покаяние. Защото кръщението е едно и то е предназначено да освобождава от страшния товар на наследствения грях. Ако пък осиновеният човек се отдалечи от своя Небесен Отец, той става блуден син и живее сред свинете; но и на него за спасение му трябва не ново кръщение, а покаяние, както това ясно разкрива Сам великият наш Господ в притчата за блудния син.