Животът на душата след смъртта

Има случаи, когато в последните дни от земното странстване на човека Бог отваря очите на отпадналите от Православието, за да опознаят истината и да не погинат те и близките им. Типичен в това отношение е следният случай:

Дора Запрянова, родом от Бургас и живееща с мъжа си в София, ме посети на 5 април 1956 г. и ми разказа следното:

Преди шест месеца загубих майка си. Тя живееше в Бургас и беше много добра християнка. От нея сме научени да вярваме, да ходим на църква, да постим, да се причастяваме и пр.

В този ден християните записват имената и свещеникът поменава починалите на специална обща панихида в храма. Житото, хлябът и виното са всъщност милостиня, която се раздава. На Задушница обикновено посещаваме гробовете на близките си, прекадяваме ги с тамян, поставяме свещ и цветя и шепнем съкровени думи.

Усърдната молитва и милостиня за починалите носи полза не само за техните, но и за нашите собствени души.

С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ? участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:

1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Съгласно думите на св. ап. Павел: На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд (Евр. 9:27), а Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнъж – и живите, и възкресените мъртви.

За нас е крайно назидателно да знаем какви грехове се разследват на всяко митарство, за да ги избягваме или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време. Защото, ако се окаже на някои митарства, че сме виновни в разследваните там грехове, веднага демоните ще добият власт над душите ни и ще ни завлекат в адските тъмници…