Изпитаната и постоянна тактика на врага на човешкото спасение в Христос е да ограничи избора на човека до две възможности, които изглеждат противоположни, и да блокира представата за всяка друга възможност или да я изключи като непрактична или несъстоятелна. Например, човек да постъпва рационално, или ирационално, а свръхрационалното не е възможност. Друго подобно, човек трябва да бъде или сляпо послушен, или своеволен и непокорен, истинското послушание се отхвърля. Или, в по-широк план, на африканците той представя ужасяващата черна магия, а като спасение от нея – „добрата“ бяла магия. Или пък, за обеднелите маси, алчността на капитализма се компенсира и поправя с „равенството“ и „братството“ на комунизма.
Или за тези, които са засегнати от авторитарното управление на папския протестантизъм, има самоуправлението и индивидуализма на реформирания протестантизъм. Можем да продължим да изброяваме още много подобни фалшиви дихотомии, в които и двата варианта са източник на вдъхновение за врага. Дори и днес, при настоящата „Covid (ковид) криза“, възприетият подход твърди, че единственото решение на проблема със смъртоносния вирус е експериментална и потенциално още по-смъртоносна „ваксина“ - доскорошното лечение със съществуващите лекарства до голяма степен се пренебрегва.
По този начин врагът успешно манипулира западния човек в продължение на поколения, от времето на Великата схизма до наши дни, като го държи в постоянно редуване на действия и противодействия, подобно на махало, което непрекъснато се люшка от едната крайност в другата. Изгубени са всякакво духовно равновесие, божествена перспектива, различаване на духовете и царския път на светите отци. В това хаотично състояние за онези, които нямат вечната перспектива като поглед или не виждат А (алфата) и Ω (омегата) на историята (Христос в историята - бел. прев.), е невъзможно да определят къде се намираме в нейния поток, или накъде ни водят тези събития. За този, който може да вижда, обаче, това е процес на прогресивно разпадане, който стъпка по стъпка приближава човечеството към изпълнението на тайната на беззаконието, към преобръщането на Спасението в Христос и изместването му от Антихриста.
Този разпад на християнската традиция и единство на Запад и произтичащото от него окарикатуряване на Христос и Неговата Църква в протестантството, независимо дали е папско или реформаторско, са в основата на раждането на чудовището на модерността. В края на XIX в. по-силните умове на Запад, които търсеха изход от безизходицата на модерния светски Запад, се обърнаха към традицията на Изтока, но, уви, не на православния, а на Далечния Изток. Тези традиционалисти смятаха да спасят Запада от крах, като привнесат източната „традиция“ и „метафизика“ като израз на „Вечната Философия“ или sophia perennis. Съпоставянето на сламеното чучело на модернистичното, номинално „християнство“, а ла протестантство, с традиционните култури на Изтока е още един пример от дългия списък с фалшиви вражески дихотомии, които служат да попречат на човека да общува с Въплътената Истина. Очевидно е, че за разлика от предишните противоположности на махалото, които са служили за ограничаване и манипулиране на безглавия, фрагментиран Запад, перниализмът обещава да сложи край на противоположностите и да даде окончателен, „универсален“ отговор на проблема с разделението, осигурявайки „единство“, което е едновременно отвъд всички Откровения и чрез тях.
Какво е перниализъм (Вечната Философия)?
Перниализмът (Вечната Философия) е идеята, че всички велики религии се основават на едно и също мистично преживяване на първичната реалност (в смисъла на трансцендентна, свръхестествена, свещена реалност - бел. прев.). Историческите корени на перниализма са в синкретизма (смесване на разнородни религиозни виждания - бел. прев.) на ренесансовите хуманисти като Марсилио Фичино и Джовани Пико дела Мирандола, които предполагат, че Платон, Иисус, Кабала и Хермес Трисмегист сочат към една и съща божествена реалност. Варианти на перниализма се срещат и в трансцендентализма на Емерсън, Колридж и Торо. (Трансцендентализмът ... поддържа, че човекът има идеи, които не идват чрез петте сетива или силите на разума; но са или резултат от пряко откровение от Бог, неговото непосредствено вдъхновение, или иманентното му присъствие в духовния свят - бел. прев.). Свободното зидарство, Теософското общество и книгата на Олдъс Хъксли от 1945 г. „Вечната Философия“ популяризират универсиалистката версия на перниализма, а през 60-те години на ХХ век тя се превръща в крайъгълен камък на идеите на „Ню Ейдж“ (от англ. New Age, Нова Епоха - бел. прев).
От особен интерес за нас, обаче, е развитието на перниализма през ХХ в., и по-специално как той е представен от вдъхновената от Веданта традиционалистка школа, особено от Рене Генон, който най-вероятно се е запознал с перниализма по време на годините си прекарани в масонската ложа.
Докато Хъксли и други се придържат към „мистичния универсиализъм“, традиционалистката школа, представена от Генон, Ананда Кумарасвами, Фритьоф Шуон, а по-късно и от Титус Буркхард, Мартин Лингс, Хюстън Смит и други, се ориентира към ортодоксалните традиции и отхвърля съвременния синкретизъм и универсиализъм. Именно тази школа ще бъде спомената в настоящата статия поради причината, че тяхната работа явно е привлякла повече внимание и е по - популярна сред някои православни академични богослови и духовници.
Според традиционалистката школа Вечната Философия е „Абсолютна Истина и Безкрайно Присъствие“ (1).
„Като Абсолютна Истина тя е вечната мъдрост (sophia perennis), която е трансцендентният източник на всички ортодоксални по своята същност религии на човечеството... Като Безкрайно Присъствие тя е вечната религия (religio perennis), която живее в сърцето на всички ортодоксални по своята същност религии... Точно тази „единствена религия“, Фритьоф Шуон нарича „базисна религия“ или „религия на сърцето“ (religio cordis), която е сърцето на всички религии... [и] която има по същество свръхформален, универсален или духовен характер... С други думи, „базисната религия“ остава трансцендентна спрямо религиите, дори когато влива живот в тях“ (2).
Така за философа-перниалист „християнството - пише Клинтън Минаар - се различава много ясно от исляма или будизма по форма, но е едно с тях по същност (или вечна философия)“ (3).
Веднага трябва да стане ясно какъв потенциал крие това разбиране за религиите за „единството“ на човечеството, но също и за съдбата на онези, които биха отхвърлили това „единство“ и биха настоявали да останат с истинския, Въплътен Христос... Но изпреварвам себе си.
Много е важно да разберем перниалисткото виждане за нещата, за да можем да го открием и да разпознаем когато то се насърчава дори сред някои хора в Църквата. Може би това може да се разбере по-добре чрез диаграма:
Представете си образа на кръг с абсолюта (филосф. вечната първопричина на Вселената - бел. прев) в центъра (езотеричната сфера - мистицизъм, гносис, съюз), няколко радиуса, изтичащи навън към окръжността, които са различни откровения на Бога, като траекториите им също се връщат към Него, в Когото са трансцендентно обединени. Религиите, макар и обединени в ядрото, са разположени по ръба на окръжността (екзотеричната област - форми, догми, ритуали), като всяка от тях е обособена и отдалечена от другата.
От тази диаграма се вижда, че централно място в теорията на перниализма заема въпросът за езотеризма и екзотеризма във всяка религия. Доктрината на перниализма учи, че всяка религия има формална, институционална страна, която е екзотеричната страна на съответната религия, в която те се различават най-силно; и всяка религия има езотерична страна, която съществува в духовните методи на религиите, където те изглежда се сближават и дори могат да достигнат до определена точка на еднаквост. Ще продължим да изследваме тази идея, след като първо представим накратко други гледни точки на перниалисткия светоглед.
Перниалисткият възглед за религията включва приемането на многобройни и разнообразни Откровения, „които „кристализират“ и се „актуализират“ в различна степен в зависимост от случая, едно ядро на увереност, което... пребъдва вечно в божественото Всезнание“ (4).
Но възниква въпросът: каква е убедителната причина Бог да пожелае да разпространява множество откровения за Себе Си, които са очевидно различни и очевидно противоположни? Според Шуон причината е, че разделението на човечеството го изисква. Човечеството „е разделено на няколко отделни клона, всеки от които има свои особени черти, психологически и други, които определят възприемчивостта му към истината и оформят схващането му за действителността“ (5). Тогава към тези различни клонове Бог отправя различни откровения, които се оформят според особеностите на всяка група от човечеството:
„...това, което определя разликите между формите на Истината, е разликата между човешката възприемчивост. От хиляди години човечеството се е разделило на няколко коренно различни клона, които се състоят от много съвършени човешки раси, повече или по-малко затворени в себе си, така че съществуването на различна и оригинална духовна възприемчивост изисква диференцирани пречупвания на една единствена Истина“ (6).
Ето защо перниалистите смятат, че Бог е определил всяка от „великите световни религии“ за определен сектор или раса на човечеството и „всяка от тях е напълно истинска в смисъл, че предоставя на своите последователи всичко необходимо за постигане на най-висше или най-пълноценно състояние на човека“ (7). Ислямът е за арабите; индуизмът, будизмът и даоизмът - за народите от Далечния изток; християнството - за народите от Запада; юдаизмът - за някои семитски народи и т.н.
Тази идея, че Бог разпространява откровения за Себе Си, пригодени за отделни части от човечеството, която е толкова важна за целия перниалистичен мироглед, влиза в противоречие със свидетелството на историята за плана на Спасението, започнало в деня на Петдесетница, в който е отменено Вавилонското проклятие и в Христос е осъществено единството на всички човешки раси. В Христос „разделителната стена“ е преодоляна и „толкова много човешки раси“ са обединени, споделяйки една човешка природа, която Христос е облякъл и сега седи отдясно на Отца.
Както пише отец Георги Флоровски, Църквата е самата пълнота; тя е продължението и осъществяването на Богочовешкия съюз. Църквата е преобразено и възродено човечество. Смисълът на това преобразяване и възраждане е, че в Църквата човечеството става едно цяло, „в едно тяло“. Животът на Църквата е единство и единение. Тялото е „сраснато“ и „нараства“ в единството на Духа, в единството на любовта. Царството на Църквата е единството. И, разбира се, това единство не е външно, а вътрешно, интимно, органично. Това е единството на живото тяло, единството на организма. Църквата е единство не само в смисъл, че е единна и неповторима; тя е единство преди всичко, защото самото ? съществуване се състои в това, че обединява разделените и разединени човешки същества. Именно това единство е „съборността“ или синодалността на Църквата. В Църквата човечеството преминава на друго ниво, започва нов начин на съществуване (8).
Изтъкнати църковни водачи, повлияни от перниализма или присъединили се към него
От факултетите по религиознание до държавните факултети, а все повече и до факултетите по теология, както и сред йерархията, „приемственността“ и „приемливостта“ на Вечната Философия в много отношения я превърна в управляващата духовна философия на нашето време. Добре познати интелектуалци или са били силно повлияни от нея, или са се присъединили към нейните редици - от Кен Уилбър до Джон Тавенър и принц Чарлз – известният поклонник във Ватопед.
Възгледът, че Бог желае многобройни откровения, някога е бил срещан само сред учените поклонници на перниалистите, а сега се изразява и споделя от най-висши представители на християнството и исляма. През февруари 2019 г. папа Франциск и великият имам на Ал-Азхар, Ахмед Ел-Тайеб подписаха Документ за човешкото братство за световен мир и съвместен живот по време на Световната конференция по темата в Абу Даби. Тази обща декларация очертава основния принцип на перниализма (Вечната Философия): „Плурализмът и разнообразието от религии, цвят на кожата, пол, раса и език са желани от Бога в Неговата мъдрост“ (9).
Влиянието на перниализма, обаче, съвсем не се ограничава само до инославните лидери. Православни йерарси се изказват по подобен начин, като на практика цитират трудовете на Шуон и Кумарасвами. Ще цитирам един известен архиепископ на Вселенската патриаршия, който наскоро говори на междурелигиозна среща:
„Когато издигате една религия над всички останали, това е все едно да решите, че има само един път, който води към върха на планината. Но истината е, че просто не можете да видите безбройните пътеки, които водят към същото направление, защото сте заобиколени от камъни от предразсъдъци, които закриват гледката ви“ (10).
Трудно е да си представим твърдение, което да е по-съвместимо с перниализма и духа на епохата, и да е по-безпочвено, и в противоречие със словата на Божиите светци, истинските посветени в живота на Светата Троица. Равенството на религиите и тяхното езотерично единство, както и спасителните им пътища, водещи от екзотеричното към абсолютното - отличителните белези на перниализма - са тук. Това, което обаче представлява още по особен интерес за нас, е отъждествяването на верността към Христос като единствен път към Отца, с фанатизма и предразсъдъците. Това ни подсеща за съжденията на двама известни православни апологети: о. Йоан Романидис в отговора му на споразумението от Баламанд и на о. Даниил Сисоев, и неговата прогноза за бъдещето на православната мисия, и гоненията.
След като православните в Баламанд изпаднаха в заблуда и разпространиха пълното признаване на латинските тайнства, отец Йоан проницателно разбира, че занапред единственото правдоподобно обяснение за продължаващия отказ на православните от междурелигиозното причастие и съслужение ще бъде фанатизмът.
Още по-проникновени са твърденията на отец Даниил (Сисоев). Отец Даниил е бил голям мисионер и опитът му в проповядването и преподаването на вярата на много инославни, включително на повече от 80 мюсюлмански обръщенци, които са се обърнали във вярата благодарение на неговата работа, го е накарал да види ясно естеството на приближаващото преследване. Предстоящото предизвикателство няма да се състои в това християните да отричат направо Божествеността на Христос. Изискването по-скоро ще бъде християните да приемат нехристиянските религии като еднакво спасителни пътища към Единния Бог. Християните ще бъдат разделени: като тези, които приемат предложението, ще се обединят по този начин с религиите, а тези, които откажат, ще бъдат преследвани като фанатици и опасни за обществения мир и сигурност.
Кратък православен анализ на перниалистката визия
Какво може да се каже в рамките на ограниченото време, което ни е предоставено, за перниалистката перспектива? На първо място, по отношение на въпроса за познанието, гносеологията, макар да се твърди, че езотеричните прозрения трябва да бъдат придобити a posteriori (тоест от това, което идва по-късно - бел. прев.), те се приемат a priori (преди и независимо от опита - бел. прев.). Това, което по същество е чиста, рационална спекулация от страна на писателя перниалист - тъй като той по дефиниция не може да има личен опит с всяка религия - се твърди с изключителна, но неоправдана сигурност (гордост). Нещо повече, религиозните възгледи, представени от апологетите - перниалсти, са почти изключително нехристиянски и особено неправославни. Това не им пречи да уверяват читателите си, че по същество, в езотеричен план, начинът на молитва, пречистване и общение наистина е сходен, ако не и идентичен в целия религиозен пейзаж. За перниализма е много удобно, че „единството на религиите“ се намира отвъд разделителната линия между езотерика-езотерика и по този начин е реалност, която никога не може да бъде опитно потвърдена, тъй като всеки привърженик трябва да остане в рамките на собствената си религиозна традиция. В крайна сметка това е въпрос на доверие към „учителите“ - перниалисти, и се забелязва, че дори високопоставени неофити (новообърнати във вярата - бел. прев.) в Православието запазват високо ниво на доверие към тях, така че Православието се разглежда през призмата на перниализма, а не обратното.
Въпреки това трябва да се запитаме: основателно ли е изобщо рязкото противопоставяне между екзотерика и езотерика? Имаме ли някакво основание от православното патристично Предание и от опита в Бога да правим такова рязко разграничение между формите и Духа? Православният реализъм не ни позволява да отделим плътта, която Логосът е облякъл, от Духа, Който Логосът е изпратил и Който слиза върху формите на хляба и виното, за да ги претвори в Тяло и Кръв, които сега седят отдясно на Отца. Всъщност преобразуването на тези екзотерични форми от Духа във Вечен живот (светото причастие, което се преподава за Вечен живот - бел. прев.) се извършва отвъд езотерично-екзотеричната „разделителна стена“, където ние, все още в плът, възлизаме. Именно тази „скандална“ особеност на Въплъщението и Вечната Идентичност на Логоса с Плътта, която Той приема, е „камъкът на препъване“ за световните религии и отделя Тялото Христово като Рай на земята, а не като религия, изобщо. В личността на Христос езотеричният Абсолют се е проявявил в екзотерична форма, защото „който е видял Мене, видял е Отца“; (Йоан 14:9) и „чрез Него и едните, и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух“ (Еф. 2:18).
Нямаме очевидци на Логоса, които да свидетелстват, че Той е бил под формата на книга, да не говорим за Корана, а напротив, че Той, „бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен на Бога; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци" (Фил. 2:6-7). Противно на теориите на перниалистите, опитът на религиите, особено на исляма, не е опитът на снизходилия Бог, който, „по вид се оказа като човек, ... смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Фил. 2:8). Противоположно на перниалистката идея за ограничена икономия на спасението в Христос до една част от човечеството и за ограничаване на Името на Въплътения Логос до „екзотеричната“ сфера и дори само до част от нея, ние проповядваме Разпнатия Христос, Когото „Бог... въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ (Фил. 2:9-11).
В Тялото Христово – Църквата, имаме единство на земята и небето, на времето и вечността, на произхода на Откровението и на явната Истина, на абсолютното и крайното. Тъй като Логосът е станал и остава плът, „екзотеричната“ Личностна разновидност на Бога е едновременно и „езотеричната“, „висша разновидност“ на Бога. Откакто Логосът стана плът, а плътта се облече в Христос, „екзотеричният свят“ вече не е ограничена реалност. Логосът, Който стана плът и седи „отдясно“ на Бога, дойде и ще дойде отново, за да съди всички хора, а не само част от човечеството, не въз основа на езотеричен, мистичен, скрит духовен закон, а въз основа на Своите заповеди, които са дадени за всички, за да живеят по тях и в тях, защото те не са сътворени форми, а несътворени божествени енергии.
Защо възходът на перниализма означава край на икуменизма?
Вече трябва да е ясно, че при перниализма нямаме икуменизъм (движение за сливане в едно на всички християнски църкви - бел. прев.) в обичайния, популярен смисъл, тъй като единството, за което говорят тези философи, съществува само на трансцендентно ниво - това на Бога, Който е самото трансцендентно единство. Следователно те не се стремят към проявено единство в истината, както прави [уж] съвременният икуменизъм, по простата причина, че вече признават това единство като съществуващо на езотерично, трансцендентно ниво и не желаят, а още по-малко виждат някаква нужда от него на проявеното екзотерично, иманентно ниво.
Невъзможната задача да се създаде божествено красива мозайка на Тялото Христово от многобройните натрошени парчета на протестантството скоро ще бъде окончателно изоставена. Краят на икуменизма – такъв, какъвто го познаваме, е близо. „Единството“, което светът търси, ще бъде намерено в трансцендентното единство на религиите на перниализма.
И това единство ще бъде преживяно като сериозно изкушение, което ще посети Църквата по целия свят, защото ще затъмни, ще пренебрегне Богочовешката Личност на Иисус Христос и Неговото Тяло, Църквата. Това ще бъде последното изкушение в историята. То е пророкувано от Самия Христос в Книгата Откровение. Той казва: „Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята“ (Откр. 3:10). Както ни казва великият старец Атанасий Митилинеос, „тъй като това изкушение ще засегне целия свят, то ще бъде голямото прелюбодейство на вярата в Богочовешката личност на Христос“.
Апокалиптичните събития са на хоризонта. Точно както последното поколение ще вика за мир и сигурност, именно поради липсата им (и тогава мечът ще падне), така и хората, които сега викат за единство (дори за всеобщо единство) - именно защото им липсва - ще го намерят в перниализма, който им дава това единство почти без усилие (без Кръста и разпъването на ума). Подобно на комунизма, който не можеше да задоволи копнежа на хората поради своята негативна, репресивна ориентация, синкретичният икуменизъм на модернизма не задоволява копнежа на хората за по-дълбоко, мистично единство на всеки човек и на човечеството като цяло. Човечеството ще изисква солидно, традиционно и универсално приемливо обяснение (привлекателно за източните народи) за това как религията не разделя, а обединява човечеството. Перниализмът е на път да се превърне в теоретична обосновка на много християни (дори „православни“) за същественото, макар и трансцендентно и езотерично, единство на религиите под властта на Антихриста.
Най-накрая махалото спира да се люлее, защото настъпва дванадесетият час от историята, сърцето на нощта на този свят, когато учениците спят, предателите предават, Въплътеният Христос, Разпнатият, е пренебрегнат, а мястото Му заема един спасител без кръст.
+ + +
Авторът протопрезвитер Петър Хиърс е доктор по богословие, преподавател по еклисиология в семинарията „Света Троица“, Джорданвил, Ню Йорк.
_____________
1. Lings, Martin; Minnaar, Clinton (2007), The Underlying Religion: An Introduction to the Perennial Philosophy, World Wisdom, стр. XII.
2. Пак там.
3. Пак там, стр. xv.
4. Oldmeadow, Harry (2010), Frithjof Schuon and the Perennial Philosophy, Word Wisdom, ISBN 978-1-935493-09-9, стр. VII.
5. Oldmeadow, Harry, Traditionalism: Religion in the light of the Perennial Philosophy, Sophia Perennis, San Rafael, CA., 2000, стр. 69.
6. Schuon, Frithjof, Gnosis: Divine Wisdom, Perennial Books, London, 1979, стр. 29.
7. Cutsinger, James, “Perennial Philosophy and Christianity”: https://www.cutsinger.net/pdf/perennial_philosophy...
8. Florovsky, Fr. Georges, “The Catholicity of the Church”: https://jbburnett.com/resources/florovsky/1/florovsky_1-3-catholicity.pdf, стр. 3.
9. Source: https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2019-02/po...
10. Source: https://www.goarch.org/-/irf-summit
Източник : https://orthodoxethos.com и https://apologet.spb.ru
Превод: Веска Илиева, http://sionskipesni.blogspot.com