Колко често ние чуваме, възлюбени в Христа чеда мои, възгласа на свещенослужителя, който държейки св. Чаша в ръце, възглася: „Със страх Божий и вяра пристъпете“. Какъв е този Божий страх, без който ние не трябва да пристъпваме към св. Причастие? Това е преди всичко този страх, за който в Св. Писание е казано: „Начало на премъдростта е страхът Господен“ (Притч. 1,7,9,10; Пс.110:10).

Тук се има предвид страхът от временни и вечни наказания, който ни възпира от всякакво зло и най-вече тогава, когато се готвим да приемем най-великата светиня – Тялото и Кръвта на Христа Спасителя.

   Този страх изисква от нас св. ап. Павел, когато казва: „Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господни. Защото който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1Кор. 11: 27, 29-30).

   Но също така има и по-висш Божий страх, не робски, а синовен, който изхожда не от мисълта за наказание, а от любов към Бога или от съзнанието да не Го оскърбим с нашия недостоен живот. Този висш страх е имал предвид пророк Исая, когато предсказвайки за Христос, е казал: „И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен(Ис. 11:2-3). Преп. Йоан Касиан отбелязва, че в тези пророчески думи страхът Господен е споменат в края, защото Той е най-висшият дар на Светия Дух, тъй като изхожда от любовта към Бога и всъщност е самата тази любов. Такъв синовен страх, по думите на същия св. отец, е имал св. апостол Петър. Всяка нощ, чувайки пеенето на петела, той се събуждал и спомняйки си своето отричане, се обливал в горещи сълзи. Грехът на отричането му бил простен отдавна от Господа. Следователно, подбудата на св. апостол Петър към покаяние със сълзи била не поради страх от наказание – това бил страхът на съвършената любов, от съзнанието за измяна спрямо своя горещо обичан Господ.

   И така, призовавайки ни към страх Божий, св. Църква има предвид не само първоначалния страх, робския, но и висшия страх, синовния.

Да се постараем, възлюбени, да придобием страха Божий в неговото начално проявление. Той няма да допусне да се отклоним от православната вяра и от истинския християнски живот. Ръководени от него ние достойно ще вкусваме Тялото и Кръвта на Христа Спасителя и ще избегнем страшното Божие наказание от Бога и тук, и в бъдещия живот.

   Но нека положим усилия да придобием и висшия страх с неговата любов към Христа. Този синовен страх ще преизпълня все повече и повече нашето сърце с любов към Бога, и то до такава степен, че ние не само няма да отпаднем никога от Христа по силата на апостолските думи: „Любовта никога не отпада“ (1Кор. 13:8), но и навеки ще пребъдем в неразривно и блажено единение с Него.

   Приветствам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с приемането на Тялото и Кръвта Христови и молитвено желая във вашите сърца да възсияе страхът Божий като основа на християнския живот и като негов венец. Тогава великото тайнство св. Евхаристия ще бъде източник на изцерение на душата и тялото. Тогава ние ще бъдем истински Божии чеда и св. Причастие ще ни просвети със своята божествена светлина, ще ни предпази от всяко зло и ще ни съедини с Христа за вечна радост в Неговото нескончаемо блажено Царство. Амин.

+     +     +

Произнесено в Руската църква към посолството „Св. Николай“ в гр. София на 12 април 1940 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1