За да запазим единството си, трябва да сме послушни на Църквата, на нейните епископи. Имайки послушание към Църквата, имаме послушание към Самия Христос. Христос иска да станем едно стадо с един пастир (вж. Иоан.10:16).
Нека милеем и ни боли за Църквата. Да я обичаме силно. Да не приемаме да осъждат и порицават нейните представители. Духът, който възприех на Света Гора, беше дух православен, дълбок, свят, мълчалив, без спорове, без разпри и без осъждане. Нека не вярваме на онези, които обвиняват свещенството.
Дори с очите си да видим как някой духовник върши нещо нередно, нека не го вярваме, нито да мислим за него, нито да го разпространяваме. Същото се отнася и за мирските членове на Църквата, и за всеки човек. Всички сме Църква. Тези, които обвиняват Църквата за грешките на нейните представители, с цел уж да помогнат за поправянето й, правят голяма грешка. Те не обичат Църквата. Нито Христа, разбира се. Тогава обичаме Църквата, когато с молитвата си прегръщаме всеки неин член и вършим това, което върши Христос. Жертваме се, бдим, правим всичко като Него: кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше (1 Петр. 2:23).
Нека не пренебрегваме и уставите и порядъка на Църквата. Да участваме в тайнствата, особено в тайнството на божественото Причастие. В тези тайнства се състои Православието. В Църквата Христос предлага Себе си чрез тайнствата и особено чрез светото Причастие.