Днес ще побеседвам с вас, както ви обещах, за Божествената литургия.
Христос казва: «Приимите, ядите, сие есть Тело Мое...» (вземете, яжте: това е Моето тяло). И по-нататък «Пийте от нея вси, сия есть Кровь Моя Новаго Завета...» (пийте от нея всички; защото това е Моята Kръв на Новия Завет). Много са на небето светлите звезди, тези искри на ризата Божия, но от всички тях е по-красиво, светло, ярко слънцето.
Много са аромaтните цветя на полята и нивите, но от всички тях най-добра, най-прекрасна, най-благоуханна е розата. Много реки, ручеи, езера се разстилат по земята, но всички те се сливат в безбрежния, огромен, безмерен океан. Много прекрасни камъни се крият в земните недра: сапфири, изумруди, рубини, но от всички най-красиво, ясно и ярко искри брилянтът.
И в духовния свят има и звезди, и камъни драгоценни, и цветя на полята духовни. Много чудни звезди-песнопения се пазят в Църквата Православна (светоотчески творения), но всички те се сливат в слънцето на Църквата наша – в Божествената литургия. Многото са чудните цветя на полята църковни, но от всички тях е най-прекрасна розата – Божествената литургия. Дивни са скъпоценните камъни на Църквата наша – обрядите, но от всички тях блести най-ярко брилянтът – Божествената литургия. Всички изворчета, всички ручейчета се сливат в едно най-силното и свято тайнство на Божествената литургия.
В Църквата при нас са ръцете Христови, устните Му и очите Му, а също и Неговото сърце Божествено. Ръцете Му – това са обредите на Църквата, езикът му – Христовото Евангелие. Очите Му – това са светите тайнства, чрез които Той надниква в душите ни. Сърцето Му – това е Божествената литургия. Всички отци на Църквата с възторг говорят за нея. Блаженият Августин, светият отец на Западната църква (има се предвид когато е била част от Православната), така възкликва: «Твоята Премъдрост е могла да сътвори, могла е да създаде за човека още по-красиви цветове, но Твоята любов Ти си изчерпал до край в Божествената литургия». И ето защо: в Литургията Христос отдава себе си на верните – Тялото Свое и Кръвта си Животворяща.
Свети Йоан Златоуст казва, че Божествената литургия е велик, чуден дар; ангелите Божии, ако можем да изразим това на нашия човешки език, ни завиждат, на нас, хората, че сме надарени с щастието да вкусваме Божественото Тяло и Кръв, те с милиарди долитат там, където се принася Божествената Жертва, с трепет стоят пред светия престол, закриват лицата си и в славословие прославят великата тайна, която се извършва тук. Ето как светите отци говорят за Божествената литургия, ето как те благоговеят пред нея.
Древните християни добре са разбирали какво щастие е дарено на хората в Тайнството Причастяване, те всеки ден пристъпвали към святата чаша, така чист е бил животът им. Когато тръгвали на дълъг път, те вземали със себе си Светите Тайни, заедно с кръста си ги носили на гърдите си. Нашите предци винаги започвали деня си с участие в Литургията; едва след като тя завършвала, започвали да вършат житейските си дела. Ето как хората, изповядващи християнството, ценяли Божествената литургия.
Много названия са ? дали.
Първо «пасха» са я нарекли първите християни и отците на Църквата. Св. Йоан Златоуст казва: «Който участва в Божествената литургия, той се уподобява на възлюбен избраник Христов, защото Литургията е Тайна вечеря, а ние, приемайки Светите Тайни, като че припадаме към Христовото сърце, чуваме неговото биене» .
Второто название е «трапеза», защото тук се предлага небесният хляб, Тялото – Кръвта Христови Животворящи.
Трето – «евхаристия», благодарение я наричат.
Четвърто – «общение»; това е още едно название на литургията, защото ние чрез Тайнството причастяване встъпваме във величайше общение с Христос, чрез тайнството Той прониква във всички части на нашето тяло.
Пето – обедня наричат Литургията у нас в смисъл на «трапеза», обед, пир, на който Домакинът зове своите раби чрез слугите си.
Рабите – това сме ние, и колко много сред нас са тези, които на зова на Царя отказват да отидат, ходейки ту на пазара, ту на полето или не желаейки да оставят дома си, защото «жена си поят». Слугите на Господа – архипастири и пастири призовават – но зова им никой не чува, както не чуват и звъна на камбаната – призива Христов, гласа Христов – Светото Евангелие. Малко е това, че не чуват, но и на другите пречат да ходят, смеят им се, издевателстват над тях. Не виждат ли тези хора колко са бедни и безплодни, жалки, нещастни, окаяни – от слънцето Божие се лишават. Брилянтът най-драгоценен тъпчат в своето заблуждение.
Скъпи мои, паство мое Богодарено,
Обичайте Божествената литургия, пазете благоухаещата роза Христова, преосвещавайте своите души със светлината на слънцето Небесно, считайте за изгубен ден от живота си този, когато не ви се е отдало да участвате в Божествената литургия. Нека сред вас не бъдат адвентисти и други сектанти, отричащи светата чаша и надсмиващи се. Нека вашите очи винаги да виждат Божествената чаша, нека вашите уши винаги да чуват «вземете, яжте». Благодарете на Господа винаги за този величайши дар, пред когото треперят ангелите.
«Хвалите имя Господне, хвалите, раби Господа...»