Въпреки дъждовното време, на днешния 30 октомври митрополитската катедрала „Св. Неделя” в столицата се изпълни, както обикновено, с дошлите да почетат паметта на св. крал Стефан Урош II Милутин, чиито св. мощи се намират тук. По-старите софиянци си спомнят, че до първите десетилетия на XX век (и през целия XIX в.) храмът е носел името "Свети Крал".
Светата Литургия оглави Знеполският епископ Йоан – викарий на Софийския митрополит. Заедно с него служеха архимандрит Теофан, иконом Кирил Дидов, протойерей Кирил Попов, йерей Валентин и храмовото свещенство начело със ставрофорен иконом Мина Минчев. Тук беше и игуменът на българския светогорски Зографски манастир схиархимандрит Амвросий с братя от св. обител.
По време на цялата св. Служба се възнасяха молитви към Бога за болящия Български патриарх и Софийски митрополит Максим.
Мнозина се бяха подготвили с пост и изповед и приеха св. Причастие.
В словото си за празника о. Тоско Казакин припомни житието на св. крал Стефан Милутин – сръбски владетел, който се възцарил през 1275 г. и царувал 45 години, като изпълнил обещанието си – колкото години управлява, толкова църкви и манастири да построи. Освен на територията на Сърбия и Македония, той издигнал храмове и свети обители още в Йерусалим, Цариград и Солун, както и страноприемница в Йерусалим за поклонници славяни. Днес най-известни са манастирите му „Св. Богородица” в Грачаница и Банският манастир „Св. Стефан” до Митровица, Нови пазар.
Крал Стефан Милутин бил много благочестив и състрадателен. Нощно време той оставял царските дрехи и излизал от двореца облечен като странник. В този вид, като не искал да бъде разпознат, за да бъде милостинята му тайна и приятна на Бога, той обикалял най-бедните домове и оставял щедри дарения.
Известна е голямата му привързаност към Сръбската православна църква. Той разширил диозеца ? на юг, благодарение на военните си победи, преди които винаги изпросвал в молитва Божията помощ. Грижел се манастирите да са огнища на духовна просвета и съдействал за архиереи да бъдат поставяни най-добрите монаси, главно от Хилендарския манастир. По време на дворцовия заговор на брат му Драготин, целящ да го свали от престола, кралят намерил подкрепа само в Църквата, която помирила двамата братя.
Крал Стефан Милутин починал на 30 октомври 1317 г. и е погребан в Банския манастир. След Косовската битка (1389 г.) нетленните му мощи са пренесени в рударското селище Тренча, а оттам по Божий промисъл те са пренесени в София през 1460 г., когато имало чумна епидемия. Тук те са местени последователно в ротондата "Св. Георги", в храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква "Св. Марина". Смята се, че в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" е станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
След проповедта на о. Таско хорът и присъстващият народ трикратно изпяха „Многая лета”.
Накрая епископ Йоан добави, че св. Стефан Милутин е един от закрилниците на София. „Той е бил водач на един съседен православен народ, но ние не разделяме светците по народност, а се гордеем, че такива човеци, които са имали пълнотата на светската власт, не са се възгордели, а са се издигнали до святост. Защото св. крал Стефан Милутин е осъзнал нещо много важно: без Църквата не може да се твори нищо добро”.
Величаем те, свети боговенчани кралю Стефане и почитаме святата ти памет, защото ти се молиш за нас на Христа, нашия Бог.
Раката с мощите на св. крал Стефан Милутин
Знеполския епископ Йоан се покланя на иконата на св. крал Стефан
Посрещането на Знеполския епископ Йоан
Владиката коленичи пред раката със светите мощи
Започва светата Литургия
Дякон д-р Петър Симеонов чете откъс от светото Евангелие
Великият вход
Избродираната от монахините от Врачешкия манастир олтарна завеса - дар за храма
О. Тоско Казакин проследява житието на светеца
Светото Причастие
В храма
Благословен празничен корбан
Митрополитската катедрала „Св. Неделя” в София