Беседа с протосингел Петроний (Танасе)

Протосингел Петроний (в света Петър Тенасе; 1916–2011 г.) беше един от почитаните румънски старци. Много години беше настоятел на румънския общежителен скит „Продромос” („Рождество на св. Йоан Предтеча”) на Света Гора, Атон. Старецът се ползваше с голям авторитет не само на Атон, но и в цяла Гърция. И разбира се, в родината си Румъния. Още като юноша той решил да се посвети в служба на Господа, а през 1940 г. в манастира Сихастрия приел монашески постриг. Скоро след това му се наложило твърдо да устоява вярата си: в комунистическа Румъния монасите били подлагани на гонение, не избегнал притесненията и отец Петроний.

 

На Атон пристигнал през 1978 г. На Света Гора беше и опитен духовник, и деятелен настоятел, потруди се много за духовното възраждане на скита и благоустрояването му, беше и библиотекар, и автор на книги. Книгата с негови размисли «Врата на покаянието» е преведена на няколко европейски езика. На читателите предлагаме една от последните беседи със Стареца, който си отиде от нас през февруари 2011 г.

***

– Отец настоятелю, кажете ни, в какво се състои постът и какъв въобще трябва да бъде християнският живот.

Християнският живот, духовният живот означава очистване на вътрешния живот, на душевния живот. Какво замърсява душевния живот? Той се замърсява волно или неволно. Замърсява се неволно, защото човек гледа и чува лоши и греховни неща. Вървиш по пътя, гледаш нещо, чуваш, срещаш някого и – дори против волята си – се омърсяваш...

Така че човек трябва да бъде внимателен и към думите – и „да бъде думата ви да, да; не, не”, както казва Спасителят (Мат. 5:37.), – и да ограждаме устата си; да ограждаме очите и ушите си, както говори св. Йоан Златоуст: „Кога постиш, да не пости само стомахът ти, – тъй като в противен случай нищо не правиш. Нека да постят и очите ти, за да не виждат скверни неща, нека постят ушите, за да не слушат мерзки думи; нека постят ръцете, за да се извършват лоши работи; нозете, за да не отиват към грешни дела. Тоест нека пости цялото ти същество.”

Приведи в ред всички форми на поведението си, защото всяка от тях оставя своите отпечатъци, повече или по-малко дълбоки, върху душата на човека, и дори върху тялото му, съответно с такава интензивност, с каквато външните страсти и злото действат върху нея. Човек, без да го осъзнава, носи в себе си товар – или християнски, или греховен. Но за да се намира „в нормални граници”, е невъзможно човек да живее и по единия, и по другия начин. Това е изключено! Той не може да бъде и с доброто, и със злото. Ако влезе злото, вече доброто няма да дойде. И покаянието, и изповедта, и подвигът в християнството съществуват именно за това вътрешно очистване и освобождаване на себе си.

Злите неща получават власт над човека, поробват го. И човек вече не може да насочва себе си към най-важната си цел – стремежа да достигне Бога. Те отклоняват човека, променят го, водят го в друга посока. И тогава той се обременява душевно, затормозва се и затова му е необходимо да се освободи от тези вътрешни състояния.

С подвига на поста, молитвата, изповедта човек малко по малко с годините се очиства и се освобождава.

– Какво място трябва да заема телевизията и Интернет в живота на християнина?

– Румънският народ беше дълбоко проникнат от православното християнство, живееше го, водеше скромен и прост живот. В същото време всичко, което дойде от Запад, - всичко това е изключително плътско, то е създадено за тялото – не за по-доброто изучаване на тялото, а за греховната и страстна плът. Оттам тук дойдоха тези технически нововъведения. Те са създадени и се създават не по Божествено вдъхновение, не за полза на човека и не за неговото християнско и духовно обогатяване, не за постигането на неговата цел – да стане свят, както казва Спасителят: «Бъдете святи, бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” (вж. Мат. 5:48; 1 Пет. 1:16) – защото всичко, което прави човек, трябва да съдейства за постигане на тази единствена цел на неговото съществуване.

Понеже каква полза за човека, ако придобие цял свят, а погуби душата си? Това го казва не някой друг, а Спасителят Христос (вж. Мат. 16: 6. ).

И така, човекът е призван да се подготви за влезе във вечното блаженство: да стане свят, да се освети, за да може да се приближи до Светая святих – само така той може да влезе в тамошното Царство. В същото време цялата тази техника е създадена не с тази цел! Тя никъде не предвижда съществуването на Бога, никъде не предвижда духовното усъвършенстване на човека! Потърсете и ще видите дали ще намерите нещо такова! Никъде го няма! Защото е създадена не с тази цел

Какъв е смисълът на телевизора в живота на човека? Да предположим, че телевизорът е създаден за църковни богослужения. Но това е категоричен грях – и за това вече се писа и в румънската преса, - това е непочитание към свещените служби. Човек не участва в богослуженията, които се предават по телевизията, - той върши своите си дела. Опитва се да ги гледа болният, опитва се работещият, но те не участват в светата литургия. Това, което те виждат е, как да го нарека? – това е призрак, представление! Светата литургия се извършва в храма – в светото място, където се намира свещеникът, където се извършват особени тайнства. А по телевизията не се извършва нищо. Това е спектакъл, а не участие. Едно е участието, друго – спектакълът. Гледам - без да има смисъл! Умът ми мисли за това, но аз не се намирам в контакт с реалността, която виждам! Това е въображение. Умът ми не живее с това, което там става...

– Хората сега запълват ума си с всякакъв род новини, с повече или по-малко сензационни, евтини филми, ток-шоута, на които са поканени да спорят един с друг... Как смятате, какво влияние оказва всичко това върху душата?

– Ужасно разпиляване! Те оказват лошо влияние. Защото от това, което виждат, хората не извличат знание. Две неща, казват отците, са абсолютно необходими за спасението – знанието и делото. Но само духовното знание е полезно! Ненужното знание не носи никаква полза. Какво полза носи то на нашия ум? Само разсейва – тъй като, вие виждате, всичко това е създадено да разсейва. Оттук е ясно, че това са дяволски работи...

Спасителят казва: «Аз Съм Алфа и Омега» (вж.: Откр. 1:8.) – Единият, Единственият Бог. Бесовете са много, те са легион, и са разпръснати. Тогава, за да се срещне човек с Бога, той трябва да влезе в най-съкровеното място, за да се срещнем там с Бога. Дяволът обаче те разсейва до безкрайност във външни дела, и на теб не ти остава време. Вече нямаш време за теб самия, тъй като си разпилян във външни дела. Затова всички тези неща, които, както виждаш, водят навън, са създадени точно с цел да разсеят човека.

Пресата всеки ден говори само за греха, кой какво казал, за злото. Тя не е християнска, не е полезна. Каква полза имам от тази информация? Да зная, че е станало убийство, че еди кой си е политикан, че някъде са се сбили, за войни и прочее? Това напразно ме безпокои, създава в мен ненужни, неполезни душевни състояния, отклоняващи ме от главната ми цел; те ме разсейват и постоянно ме разпиляват. Същото правят и телевизорът, и радиото! Целта на всичко това е да разсеят ума ти. Това е вдъхновена от дявола цел.

Светите отци казват, че човек, за да му бъде по-лесно да се приближи до Бога, трябва да има и духовно знание, трябва да разбира разумните причини за нещата и да разбира защо Бог е създал нещата така, а не иначе. И духовното знание ми помага да разбирам разумните причини за нещата, да видя модификацията на добродетелите; тоест, като гледам как се развиват нещата, да разбера как да ги приложа към моя личен живот.

– Как може да се разпознае кое е за нас в духовен смисъл полезно и кое не?

– Това е много просто: ако това ми помага да стана по-добър като християнин, значи е добро; ако не ми помага, значи е лошо. Просто е като две и две! Това да стане за нас лакмус, който да прилагаме постоянно към всичко, което ни се предлага да направим. Да гледам телевизия? Ще стана ли по-добър, отколкото съм бил? Няма да стана. Информацията, радиото, ако ги слушам, ще ме направят ли по-добър, по-нравствен, по-духовен?...

Ще ви кажа: твърде много неща са ненужни, съвършено безполезни. Заради телесните потребности светът се е усложнил. Ето: някога всичко е било много по-просто! А след това, колкото повече се е усложнявал светът, толкова повече се е отдалечавал от Бога. Отчуждил се е, а сега става последното разпиляване – затова нещата са стигнали дотам, че повече няма време за Бога. За Бога повече няма място, хората са захвърлени в свят, който не е Божий, който няма смисъл, който не разбира за какво е създаден.

Такова социално състояние е ненормално и абсолютно неестествено! То не може и да бъде различно от онова, което ни е дал Бог! Не можем да го украсим, не можем да му придадем друг фасон, за да изглежда хубаво. Не, то е абсолютно недобро! Ако можем да избягаме от него, ще избягаме.

Това да бъде за нас ключовата дума: ако това ми помага да стана по-добър, е добро; ако не ми помага, значи не е добро.

– Вие казахте, че най-голямото зло днес е това, че човек вече не може да се моли, че се отчуждава от Бога.

– Това е най-тежкото нещо от всичко, което правим. Човекът обременен от телевизия, вече не може да се моли; тъй като е разсеян, той вече не може да се моли, губи най-святото. Спасителят казва: «Непрестанно се молете!» (1 Сол. 5:17.) Непрестанната молитва означава постоянно пазене на връзката с Бога. Така трябва да бъде и така е, тъй като се намирам постоянно в Неговото присъствие. Не мога да бъда с Бога и да гледам на другата страна; да не Го гледам е неуважение. Бог винаги присъства тук, затова се молете непрестанно. Да бъдем винаги във връзка с Бога! Както не може да се живее, без да се диша, така да не оставяме молитвата. Нали не можеш да живееш, без да дишаш, Бог ни е дал тази потребност. Затова говорят светите отци, че ние се учим от всичко около нас, виждайки как се случва всичко, виждайки разумните основания за нещата, ние се учим на различни добродетели, учим се да бъдем добродетелни.

Виж, Бог е вложил в нас потребността от въздух. А защо Той е създал човека с потребност от въздух, от дишане? Ами че Ангелите не се нуждаят от дишане. Те не се нуждаят от въздух, за тях той не е жизнено потребен. нямат необходимост да дишат. Бог е дал на човека тази потребност – от действие, без което човекът не може да живее, защото иначе веднага ще умре, - за да разбере, че съществува и нещо друго. Не само тялото, а и душата не може да живее, ако нещо не й достига. На нас ни е необходима тази връзка с Бога, тъй като, ако човек не запазва постоянно връзката си с Бога, той умира. Затова постоянно се молете и бъдете постоянно свързани с Бога, както казва св. Григорий Богослов: «Дишай Бога, както дишаш въздух». Затова и св. Йоан Златоуст говори: «Не дълги молитви, а кратки и лични, за да ходиш през цялото време с молитвата, за да бъдеш постоянно свързан с Бога».

– Какво мислите за релативизацията на религията в наши дни? Едни говорят за религия в идолопоклоннически и дори в атеистичен контекст: «религия на НЛО», «религия на телевизията» и т.н. Как мислите, прави ли са те?

– Не може да има друга религия, освен единствената, свързана с Бога. Не може да има религия на греха, както сега са създали «религия на блудството». Днес царува «великата блудница» от Апокалипсиса (вж.: Откр. 18:2; 19:2). Това е тя, нали знаеш! Не друга някаква виждаме! Защото е написано, че ще бъде блудница, и целият свят ще я вижда. Това е този бдуд, който днес, особено посредством телевизията, насилствено се насажда по цял свят в манталитета на хората. Виждате ли? Дошло е дотам, че греховете, които Бог наказва с изтребление, с унищожение, са обявени за права на човека. Видях в едно списание, случайно попаднало в ръцете ми, нещо свързано с дейността на Съвета на Европа. И на едно място се казва: «Съветът е удовлетворен от това, че му се е удало да отстрани в Румъния препятствията, противодействащи на хомосексуализма». Тоест Съветът на Европа, а не румънското правителство! А тези нашите поглъщат, поглъщат гадостта, с която ги угощават, поемат задължения да я изпълнят и не мислят за румънската традиция, не мислят за нищо; идват и я пробутват, предлагат я на населението, и който иска, се храни с нея.

Светите отци казват: никой друг грях не осквернява така силно човешката душа, както блудството. Човек извършва другите грехове извън себе си, а този - вътре в самия себе си. Никакъв друг грях не осквернява така дълбоко човешката душа, както блудството. Ето какво значи! А сега това е модерно. Да се омърси човек до самото дъно на душата – и не само възрастният, но и малките деца...

– В заключение дайте съвет за всички християни в тези тежки дни.

– Моят съвет и призив е човек от време на време да може да избяга, да се отдели от това, което се отнася до телесните потребности, за да стане възможно отново да намери духовното състояние, да се срещне с Бога, Който се намира вътре в нашето сърце, да влезе отвън - в Неговия брачен чертог. Затова са и вечерните и нощните молитви, които човек извършва, уединявайки се; защото той не може да ги извършва посред улицата, а тайно.

Да избяга от света, тоест да сведе до минимум физическите и естествените си нужди, потребни за съществуването - с въздържание, пост, не с удоволствия, не с трапези, банкети и прочее, а с прост и скромен живот, в нищета и смирение. Да ги сведе по такъв начин до необходимото ниво, само за нужното.Ще се стараем за нужното, за необходимото, а не за удоволствия и развлечения. Ето храната и дрехата – обличам тялото си, за да го защитя от лошото време и да прикрия голотата си, а не за да нося разкошни коприни и скъпоценности, които ласкаят тщеславието и гордостта; същото е и с храната, същото е и с всички тези въпроси. Ще използвам външните неща за нужното и за духовна полза.

Отците казва, че умът е създаден, за да се движи насам-натам. Една от трудностите с ума се състои в това, че той се разсейва, когато няма какво да прави. Казват: дай му работа; ако умът има работа, тогава любопитството няма да го дърпа към телевизора, например. А каква именно работа? Или духовно размишление, или молитва – ако ти се укрепяваш с непрестанната молитва.

Моли се на Бога толкова често, колкото често дишаш. Ако умът е обхванат от молитвата, него вече няма да го привличат впечатления отвън, той вече не се спира. Ако мисълта му е висока, свята, духовна, тогава той ще се впечатлява не от плътската, а от духовната красота. Това е толкова просто!

Отец Паисий от Сихла (1)се сещаше за нещо много просто във връзка с това. Той казваше: «Веднъж при мен дойде една баба, от набожните, и попита: „Какво да правя, отче? Аз съм неграмотна и не зная молитви. Ще се спася ли без молитви?” Казах й: „Ти съвсем ли не се молиш?” – „Да, моля се! – „А как се молиш”. А тя ми казва: „Ами така се моля: когато помитам вкъщи, моля Бога: Боже, очисти нечистотата от душата ми, както аз чистя мръсотията вкъщи, и нека душата ми да Ти хареса, както на мен ми харесва чистият дом. А когато пера, също казвам: Господи, измий злото от душата ми, за да бъда и аз чиста, както е чиста тази риза. И така казвам за всичко, каквото и да правя. Това добре ли е?” Старецът й отвърнал: „Така прави през целия си живот!”»

Ето това е непрестанната молитва на ума. Тоест при всички обстоятелства, когато нещо правиш, да виждаш Божието присъствие – и да си вършиш работата, защото ти можеш да я вършиш. Но когато ти вършиш тази външна, потребна работа, умът ти държи връзка с нещо друго – той е привързан към присъствието на Бога, Който е навсякъде. Тогава вече умът не любопитства, той вече не иска нещо да види, защото през цялото време е зает със святи и високи неща, духовни, и е равнодушен към всичко останало.

Familia Ortodox?. 2011. № 26

С протосингел Петроний (Танасе) беседва Виржилиу Георге.
Превод от румънски: Зинаида Пейкова

(1) Йеросхимонах Паисий (Олару) е велик румънски духовник, духовен отец на бъдещия старец Клеопа и на мнозина други известни румънски старци, йерарси и на обикновения народ. Старецът Петроний (Танасе) бил тясно свързан както със стареца Паисий, така и с отците Клеопа (Илие) и Арсений (Папачок), подвизавайки се заедно с тях в манастирите Слатина и Сихастрия до заминаването си на Атон.


Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1