На 15 август 2025 г., Голяма Богородица, се навършват 120 г. от освещаването на столичния храм „Успение Богородично“, кв. „Малашевци“ (1905 г.). Няколко дни преди това се случи друго радостно събитие – през втората неделя от Богородичния пост, 10 август, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави св. Литургия. Храмът се изпълни с вярващ народ – тук патриаршеско богослужение не беше имало от десетилетия.
Заедно с предстоятеля на Българската православна църква съслужиха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, свещеник Сергей Павлов – председател на храма, протойерей Димитър Кутлев, свещеник Евтимий Куков, протодякон Иван Петков и дякон Петър Василев.
На клира бяха опитните енорийски певци Красимир, Ирина и Радостина. По време на утренята Българският патриарх Даниил пострига за четци, певци и свещоносци четирима енориаши – Цезар, Владимир, Йоан и Владимир.
Мнозина от подготвилите се с пост и изповед християни пристъпиха да приемат св. Причастие – пречистите Тяло и Кръв Христови.
На този ден, 9-та неделя след Петдесетница, се чете евангелското четиво за Петровото съмнение:
В онова време Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави Ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. (Мат. 14:28).
В проповедта си патриарх Даниил разтълкува евангелските слова:
„Човешкият живот често се оприличава на бурно море. Често можем да чуем този израз – бурното житейско море. Поради обратите, които настъпват в човешкия живот, спокойствието, мирът и благоденствието се редуват с трудни моменти в живота ни. Било неразбирателство с човеците, било болести, било природни катаклизми, заради които човешкият живот излиза от нормалния порядък и често, в такива моменти, човек вижда, че няма твърда основа, на която да стъпи“.
Патриархът призова християните:
„Да пазим нашата православна вяра, да четем светото Евангелие с доверие, да не допускаме мисли на маловерие да крадат вярата от умовете и от сърцата ни. Нека с вяра се приближаваме към Бога и не само в трудни обстоятелства, но по всяко едно време да отправяме тази молитва: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ – чрез която снизхожда Божията благодат“.
Председателят на храма свещеник Сергей Павлов благодари на Българския патриарх за отслужената Литургия, като припомни: „Ако вземем повод от вашите думи, преди вашето интронизиране, вие знаете, че действително имаше големи вълнения в църковните общности и ние имахме усещането, че потъваме. И затова искам да ви благодаря от името на богомолния народ, че с вашето идване все повече ни връщате вярата и се чувстваме спокойни за църковния кораб. Молим се за вас на всяка една литургия, да снизхожда Божията благодат върху вас и така да ръководите църковния кораб, че все повече хора да намират мястото си на него, да намират пътя към спасението“.
На патриарха и на Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит и протосингел на Софийската св. митрополия, бяха поднесени цветя. А за спомен от служението си в храма, посветен на Успението на Божия майка в кв. Малашевци, председателят подари на патриарх Даниил дървен кръст от светогорски кипарис.
Наситени духовно от Божествената св. литургия, вярващите бяха поканени след това и на постна празнична трапеза в двора на храма.
По повод 120-годишнината от освещаването на храма всеки получи брошура с историята, светините и сплотения енорийски живот на Малашевската Богородична църква.
Последната снимка е от сайта на храма
Тук може да гледате проповед за съвременното чудо на св. Николай Мирликийски Чудотворец от 2008 г. с българския моряк Николай.