ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО за Последование на 12-те евангелия на Велики четвъртък (новини България)
„Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).
ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
В тази свещена за всеки християнин вечер с тъжен камбанен звън св. Православна Църква ни приканва отново да станем съпричастни на страшните страдания и кръстна смърт в последните часове от земния път на нашия Спасител.
Евангелските четива и църковни песнопения свидетелстват за великата саможертва на Божия Син, принесена доброволно пред небесния Отец като откуп за греховете на човешкия род. Тя е непостижима за ума, необяснима за сърцето, защото превишава естествените сили, побеждава всяко желание, всичко, което е в света.
Христовото откровение за човешкия произход, призвание и спасение е святата основа на православната антропология – църковната богословска наука за човека. Христовото изкупително и спасително дело ни откри в пълнота колко висока е ценността на човека за Бога. Защото Бог не се погнуси от нашето паднало заради греха естество, но снизходи до него, възприе го в неговата пълнота – сиреч в дух и тяло, приласка го, очисти го, облагодати го, възкреси го и го възнесе, за да пребъдва човешката природа в благостта на Света Троица отново! „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” (Йоан. 1:14). 
Тази година на 28 април всички православни християни в целия свят празнуваме влизането на Царя на царете в светия град Йерусалим, с което Той начева спасителните Си дела от Срастната седмица - изкупителните дела на Своето Божествено милосърдие към нас, грешните, които нищо не можем да вършим без Него.
На 26 април (петък) в столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" бе отслужена панихида за блаженопочиналия и приснопаметен Български патриарх Максим, от чиято кончина на 6 май се навършват шест месеца.