Патриашески и Синодални Послания

Към края на св. Литургия Негово преосвещенство Стобийският еп. Наум огласи Патриаршеско и синодално послание по повод 250-годишнината от написването на „История славяноболгарска” и 50-годишнината от канонизацията на преп. Паисий Хилендарски.

В него бяха проследени големите Божии милости към българския народ: извеждането му от тъмата на езичеството до новия живот в Христа чрез богоизбрания цар покръстител Борис-Михаил, даруваната му чрез Кирило-Методиевите ученици свята писменост, която дадохме и на другите славянски народи, изгрялото духовно слънце на България - преподобни Йоан Рилски Чудотворец, който ни посочи верния път към Небесното царство, последния Търновски патриарх св. Евтимий, научил ни как се брани вяра и род.

„Когато се изпълни времето,

Бог изпрати Своя Син (Единороден),

Който се роди от жена и се подчини на закона,

за да изкупи ония, които бяха под закона,

та да получим осиновението“ (Гал. 4:4-5).

Възлюбени в Господа

чеда на светата ни Църква,

Вечна истина ни е открита в думите на апостола: Бог се роди от Светия Дух и Пресветата Дева и възприе човешка природа, за да възстанови нашето богосиновство – да може всеки, повярвал в Него, да стане син Божи по благодат. 

Христос Воскресе!

Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,

Много са паметните и досточтими събития от най-новата история на родната ни Църква, правоприемник и верен наследник на славните средновековни юрисдикции на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. Започвайки с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. и успехите на нейното църковно-просветно дело, преминавайки през изпитанията на войни и политически режими, в определеното от Бога време православната ни Църква отново възстанови и патриаршеското си достойнство. Богу било угодно това да се случи на 10 май 1953 г. – в края на проведения в престолна София Трети църковно-народен събор.

“А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан. 17:3).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В Рождественската нощ пред нас отново се открива тайната на благочестието! Богомладенецът Христос се ражда във Витлеемската пещера! Синът Божи става Син Човечески. Ражда се Христос и вече Бог е с нас! Пазената от векове тайна на спасението озарява цялото творение. Изпълнило се е Божието обещание и лъчите на богопознанието достигат до всяко кътче на Божия свят. Ангели с пастирите славословят, мъдреци подир звездата пътешестват, земята принася дом на Невместимия. Ражда се Младенец -­ предвечният Бог!

“А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан. 17:3).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В Рождественската нощ пред нас отново се открива тайната на благочестието! Богомладенецът Христос се ражда във Витлеемската пещера! Синът Божи става Син Човечески. Ражда се Христос и вече Бог е с нас! Пазената от векове тайна на спасението озарява цялото творение. Изпълнило се е Божието обещание и лъчите на богопознанието достигат до всяко кътче на Божия свят. Ангели с пастирите славословят, мъдреци подир звездата пътешестват, земята принася дом на Невместимия. Ражда се Младенец -­ предвечният Бог!

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Неизброими са благата, с които Всеподателят, нашият Бог – чрез избираните от Него Самия съсъди на Божествената Му благодат – е обдарил и продължава да дарява благочестивия ни и православен народ. Чрез равноапостолния Борис-Михаил Той ни изведе от тъмата на езическото суеверие, за да ни дарува новия живот в Христа. Като благослови делото на св. братя Кирил и Методий и техните ученици, Бог ни дари с писменост, на която да славим светото Му име и която да завещаем и на другите славянски народи.

“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан 1:4).

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възлюбени във Възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,

В утрото на свещената Пасха до всички краища на вселената отново се разнася радостната вест за Възкръсналия Богочовек, за победата и тържеството на живота. И радостта ни е пълна, а надеждата ни ­ светозарна, защото “ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20).

“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”

(Йоан. 1:4)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,