Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит присъства молитвено на св. литургия и на водосвета в малката църква „Св. пророк Илия“ в софийския квартал „Дружба – 2“, известна с благолепните си служби, трапезарията за бедни и неделното училище. Св. богослужба оглави Браницкият епископ Григорий в съслужение с протосингела на Софийска св. Митрополия ставрофорен иконом Ангел Ангелов, храмовото духовенство начело с отец Емилиян Костадинов, свещеници и дякони от епархията.

Певците на клира спомогнаха за тържествеността на службата. След като много деца и възрастни се причастиха с Христовите Тайни, със слово за празника към вярващите се обърна протосингелът отец Ангел Ангелов:

„Когато Иисус се преобразява на Тавор, от двете Му страни се явяват Мойсей и Илия. Единият, който носи представата ни за законност – именно Мойсей. И другият – който държи в себе си цялата образност на пророчеството – именно Илия.

Днес честваме паметта на този дивен пророк, който така пламна в ревността си по Господа Бога Саваота, че Господ му даде възможност да стори много чудеса. Имало е такъв период, когато еврейският народ се e отрекъл от Онзи, Който го преведе през пустинята и беше показал толкова много чудеса. Отрече се, за да потърси златния телец и другите божества, които не бяха истински. Тогава ревнителите, тези, които не можеха да се примирят с това нещо, показваха открито, пред царе и управници, че истински е онзи Бог, Който е Бог както на Авраама, така и на Исаака, онзи Бог, Който през целия живот ни е напътствал и ни е водил по спасителния път.

В такъв период живее св. пророк Илия. Тогава, когато трябваше да се покаже открито, че този народ е тръгнал по неверния път. Той ясно показа, че ако народът не се обърне към Бога, наистина три години и шест месеца небето ще бъде заключено и няма да капне дъжд, гладът ще бъде реалност в тези земи.

Св. пророк Илия е живял постоянно в ежедневието на чудото. Това той стори и с вдовицата в Сарепта Сидонска, която посети: малкото останало масло в гърнето в дома й, и малкото останало брашно в делвата, никога не свършиха, колкото и тя да месеше хляб за себе си, за сина си и за пророка.

Истината е, че отстъпилият от Бога народ нямаше да види дъжд, докато св. пророк Илия не се помоли. Удивителен е моментът, когато пророкът се среща с Бога, когато е в пещерата и дивите птици го хранят. Тук той чува пророчеството, че не в страшната буря, в земетръса, във вятъра ще бъде Господа, а в онзи тих ветрец, който ще се появи накрая. Защото Бог е Бог на мира и всичко онова, което е божествено, то става в тишината.

Дивен е подвигът на пророка, който не е бил приет от своите си. През цялото време е бил преследван и са искали да го погубят. Той ни е особено нужен сега, когато човечеството показва, че не обича Христос, че иска да загърби Неговото благо иго, да не се вслуша в онова Евангелие, което ни е оставено от Него. Ние сътворихме новите божества, свързани винаги с материалното, ние изопачихме истината за Бога, пригодихме я така, както на нас ни е удобно…

У всеки един християнин трябва да гори оная пламенна ревност на св. пророк Илия и подобно на него смело да демонстрираме вярата си. Защото той осмя жреците на Ваала, които не можаха да извършат своето жертвоприношение. Той показа, че не това е истинският Бог, а онзи, Който дори когато жертвата на пророка беше три пъти полята с вода, пламна с небесен огън, за да покаже, че за Бог няма граници, че Бог е Онзи, Който всичко твори.

В този ден за това сме призвани, спомняйки си житието на св. пророк, виждайки неговата ревност, и ние да пламнем в тази ревност към Бога, да се покажем достойни Христови последователи. Както св. апостол Петър беше казал: добре ни е да бъдем тук, Господи, да построим три сенника: единият да бъде за Мойсей, другият за Илия, а третият за нашия Господ. Сега и ние като истинските свидетели на Христовите чудеса и на онова, което е направил пророкът, да пожелаем и да кажем: добре ни е да бъдем тук, в храма. Да живеем с онези ,които ни оставиха като наследство своето учение и ни посочиха пътя, който води към нашето спасение.

В днешния ден да благодарим на Бога и да се помолим на светия пророк, та всичко онова, което е нужно за нашето спасение, да получим. Амин!“

След като честитиха празника на всички, които носят името на св. пророк Илия, християните целунаха кръста и им беше раздадена нафора и светена вода след извършения водосвет.

На тръгване Патриарх Неофит беше съпроводен от множество народ, който искаше да получи благословението му.

 

      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1