По случай 181 години от рождението на Васил Левски Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил отслужи панихида в негова памет в църквата „Успение Богородично“ в кв. „Вароша“, в който често е служил и йеродякон Игнатий при многобройните си посещения в гр. Ловеч, избран от него за революционна столица на България.
В панихидата също така съслужиха председателят на църковното настоятелство при храма прот. Иван Шишков, ставр. ик. Кънчо Кабадийски и дякон Мартин Йотов. На службата молитвено присъства и кметът на Община Ловеч г-жа Корнелия Маринова.
След панихидата гражданите и гостите на града се поклониха и поднесоха венци пред обновения паметник на Васил Левски. Сред присъстващите на тържеството бяха народният представител Милко Недялков, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, заместник-областният управител Илиян Тодоров, заместник-кметът на Карлово Стойо Карагенски, секретарят на Община Ловеч Даниела Цанова, представители на партии и граждански организации. Слова произнесоха кметът г-жа Маринова и митрополит Гавриил.
В обръщението си г-жа Маринова подчерта, че Ловеч има най-величественият, най-големият паметник на Апостола в страната. Той е построен в далечната 1964 г. Много събития са изминали от тогава, много власти са се сменили, много се е разширил нашият обществен хоризонт. „Но Левски е тук и не би могло да бъде другояче, защото е един от стожерите на нашата държавност“.
В словото си митрополит Гавриил отбеляза, че близо пет столетия са били изминали, откакто българският народ се намирал под иноверско османско иго, когато в град Карлово, закътан сред полите на Стара планина, се ражда геният на българското освободително движение Васил Левски. След като приема монашески постриг, йеродякон Игнатий посвещава себе си на своето Отечество, както сам казва, да му служи до смърт и да работи по народната воля, защото, както ни е завещал Господ: „Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели“. Владиката припомни и известното стихотворение на поета-революциеонер Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“, където той е наречен „един син“ на България. В едно от своите писма Ботев също така описва нечутия характер на своя приятел: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!“. Владиката припомни и евангелските слова: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“, както и Христовите думи: „всички вие сте братя“. Затова и Левски посвещава живота си хората да живеят свободни и равни помежду си, а по-голям да е този, който e по-близо до Бога, който е по-добър, като пише в едно от писмата си: „Ние искаме да венчаем Отечеството си със Златна Свобода!“
Тържествата продължиха с празнична танцова и музикална програма.
