Какво се случва в душата на човек, та затаява дъх и след години, когато си спомни за нещо добро, за нещо свято? Къде се крие десетилетия в сърцето ни онова тихо, дълбоко огънче, което е сгрявало студените ни дни и пламва изведнъж в очите сега по повод на един паметник? Възрастна дама в Пловдив предизвика тези мисли… Пресрещайки шествието от театъра, където се проведе научната конференция за нашия патриарх Кирил, към градската градина, където щеше да се открие паметник в негова чест, тя попита какво се случва. Разбирайки отговора, засия буквално с думите: ”О, Патриарх Кирил …” И се включи в шествието.
Този възклик говори много. Той дава надеждата, че независимо кой как оценява сега нашия православен живот и носители му, след време истината ще е реална. Посветените на Бога духовници ще имат винаги място в сърцата на хората. И за тях ще се възкликва с „О…” Защото не са били горе, а долу при нас, при хората и са светили с Горната светлина и са давали надежда, че и ние можем да се стремим нагоре.
Негово Светейшество Кирил, Патриарх Български, ни събра отново по повод 110 години от рождението и 40 години от блажената си кончина, за да потръпнем – от милост, от възторг, от смирение и благодарност, че сме го имали. Тази светла личност в българската ни история и православната ни църква вдъхновява не със затворен в храма живот, а с разгърнатата си визия, с многостранната си дейност. Академик, доктор на богословските науки, изследовател, писател, защитник на мира и спасител на пловдивските евреи. Държавата ни го удостоява два пъти с високото отличие орден „Народна република България” – І степен, орден „Кирил и Методий” – І степен. Удостоен е със званието „Народен деятел на културата”, достойно е приет за редовен член на Българската академия на науките. И всичките тези оценки по време на атеизма у нас… Нима се е предал?
Патриарх Кирил е признат като пример за светъл живот, отдаден на Бога и на православната ни църква. Под негово ръководство /1953-1971/ църквата ни се консолидира канонически с целия православен свят и издига своя авторитет, колкото и да е трудно по онова време открито да се проповядва у нас християнството. Как го е постигнал? В синхрон между богослужба и живот в обществото, без да се засяга духовността му. Близко до хората, живот за хората… Като митрополит на Пловдив преди да стане патриарх създал 5 сиропиталища и 4 трапезарии, развивал активна социална благотворителна дейност. Има принос за спасяването на пловдивските евреи през 1943 г. Помни се заканата му, че ще легне на релсите и няма да позволи влакът с евреи да потегли за депортация.
„О, Патриарх Кирил…” Тази светла, високо нравствена и смела личност, призвана да въздига духа на българската нация! Не случайно, освещавайки паметника му, митрополит Николай каза, че той ще припомня на хилядите минаващи, че, за да я има държавата ни, това е благодарение на църквата и на нейните синове, които не с меч, а с проповед и духовна святост са бранили родината ни по време на робство и по време свободно, но бездуховно.
