О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
към освещения клир на Пловдивската епархия
Боголюбиви отци,
Бог ми е свидетел, а надявам се, че и всеки от Вас, с ръка на сърце би свидетелствал, че през годините на нашето съвместно служение в богоспасаемата Пловдивска епархия, съм имал пред очи винаги и само доброто и благополучието на светата Православна църква и нашите богохраними клир и народ. Убеден съм, че поне вие и вярното наше паство оценявате постигнатото. Редовните и боговдъхновени служби. Пълните църкви. Хилядите и хиляди, извършвани с радост, благодатни тайнства. Обновяваните и обсипвани с велелепие наши храмове. Възстановените манастирски обители. Скромното, но прилично за общото състояние на обществото ни обгрижване на клира. Подкрепата, която нашата епархия и нашите общи инициативи получават от близо и далеч, от всички краища на Едната, света, вселенска и апостолска Църква. Може би, защото вижда, че помислите са чисти, а делата добри, Бог възнагради нашата епархия с безкрайна милост – канонизираните свети Баташки мъченици. Всичко това укрепва авторитета. Не моя и не вашия, а авторитета на светата Православна българска църква. Която е била и ще остане най-стабилната опора на нашия благочестив и верен народ във всички теготи и изпитания.
Нищо от казаното дотук нямаше да е възможно, ако не бяхме единни и сплотени. Ако не бяхме съединени с братска и безкористна любов в името Христово. Ако не бяхте всички вие, които всякога по призива на вашия митрополит се отзовавате, като истински предани войни на Христа и Неговата Църква. Без почивен ден, без отдих и без очакване на земна отплата. Без вас Пловдивска епархия нямаше да е това, което е днес.
Както можеше да се очаква, всички тези наши общи усилия предизвикват ревността и завистта на лукавия. Той не иска Църквата да е силна. Той не може да приеме, че Божията църква ще е победоносна. Независимо че няма да успее, врагът на човешкото спасение няма да спре да се опитва да разделя, разтлява и манипулира православния народ. Ако не може да разделя и разтлява клира, то поне може да се опита да посее сред народа плевела на съмнението, на неверието, на присмеха и да го подтикне към отпадане от единствено спасителната за него богочовешка институция – Църквата.
Надали има друга епархия в България днес, чийто митрополит и свещен клир да са били подлагани на повече обругавания, нападки и клевети. Обвиняват ни в своите собствени пороци, въобразявайки си, че така ще отблъснат хората от нас. Повтарят стотици пъти едни и същи лъжи, лъжейки себе си, че лъжата може да стане истина. Приемам това спокойно, като оценка за добре свършена работа. Колкото повече се стараем на Божия виноград, толкова повече ще ни нападат. Аз не се боя, надявам се, че и вие не се боите.
Почти пет години и вие и аз безропотно търпим. В това е нашата сила. Лукавият, обаче, знае това и иска нашето смирение да бъде тълкувано като слабост. Знаем как той нашепва в ушите на по-неукрепнали във вярата хора, на светски властници, а и на нас самите, че Църквата не е толкова силна, за колкото се мисли. Че не е единствена. Че има алтернатива. Че има други органи, организации и институции, къде-къде по-силни от нея. Че земното царство е по-силно от Божието.
Ако ругаят само нас – ще търпим. Но, да разтляват клира и народа – не можем.
Всичко свидетелства, че идат тежки времена. Натрапваните материализъм, релативизъм, разпадът на ценностите, общото объркване сред народа вече взимат първите си жертви. Единственото ни упование остава в православната вяра и светата Христова Църква. Те, обаче, също имат нужда от своите защитници. От Христовото войнство, което е свещеният наш клир.
Свещеното писание, Светите отци на Православната църква винаги са казвали и подчертавали, че Църквата е мястото, където се познава Истината. Истината прави позналия я човек свободен. Свободният човек е безстрашен човек. Срещу лукавия могат да се изправят само безстрашни хора, станали свободни, защото са познали Истината. Давам си сметка колко са опасни тези думи. Давам си сметка, че чувайки ги, лукавият изпада в ярост. Давам си сметка, че върху нас ще се посипят още и още удари, още и още кал, още и още клевети и несправедливи обвинения. Искам всички ние да се подготвим за това. Искам да се възправим като един – истинско, сплотено Христово войнство и смело да посрещнем предизвикателствата. Защото зад нас стоят душите на нашия православен народ. Заради тези души нямаме право да отстъпваме.
За да е готова за духовна бран, епархийската ни Църква на първо място трябва да укрепи своя морален интегритет. Това означава всеки един от нас да се освободи от всичко, което би му попречило да служи вярно на Христа и благочестивия народ. Да свали от себе си всички окови на страхове и зависимости. Откъде можем да започнем?
Казано е: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре” (Мат. 6:24). Който е посветил себе си на нашия Господ Иисус Христос, той не може да служи едновременно и на мирски управи, казва 81. Апостолско правило. Светската власт винаги е искала да се бърка в делата на Църквата. Светската власт, особено през годините на богоненавистния предишен режим, искаше Църквата и свещенослужителите да са инструмент на нейната воля, а ако не – да са обект на присмех и подигравка. Струва ми се понякога, че това пагубно въздействие още не е изживяно. Че последиците му не са докрай преодолени. Че все още има външни влияния върху Църквата, които не й позволяват да се освободи докрай и да заеме полагащото й се място в обществото. Тези зависимости веднъж завинаги трябва да бъдат прекъснати.
Призовавам всички свещеници от поверената ми от Бога Пловдивска епархия, създадена от свети апостол Ерм през първите години на християнската Църква, която ще съществува до края на времената, да поискаме за всеки един от нас да бъде разкрито евентуално негово съпричастие към делата на бившата Държавна сигурност. Не може 20 години след падането на стария режим да се съобразяваме с остатъчните влияния на една система, създадена, за да упражнява терор над душите, да парализира волите и да разлага съвестите. Система, която на всичкото отгоре ликвидира самата себе си, защото така и не разбра, че сигурността на държавата се корени в сигурните морални убеждения и нравствени принципи на народа. Система, която, като не можа да опази държавната сигурности, я продаде. А чрез разкола се опита да продаде и Църквата. Бог не допусна това. Но не бива да се осланяме, че Той винаги ще се намесва и ще ни спасява от собствените ни пасивност, конформизъм и страх. Той ни е дал воля и очаква от нас да използваме тази воля, за да налагаме Неговата правда и да се грижим за сигурността на Неговия народ така, както Той ни е научил. Не може някакви си остатъчни метастази на онази провалена система да продължават да тормозят клира на богочовешкия църковен организъм, само за да поддържат у себе си илюзията, че животът им не е съвършено провален. Няма нужда да чакаме държавата да се намесва и в този вътрешно-църковен въпрос и по този начин за пореден път да подложи на унижение архипастирите и пастирите на светата Църква. Можем достойно да го решим сами. Още сега!
Искаме това не за да унижаваме или низвергваме тези неколцина, които евентуално биха се оказали сътрудници на ДС. Не сме съдници и няма да съдим. Искаме това, за да получат те втори шанс. Шанс да се освободят от оковите на мирските зависимости. Шанс да се покаят. Шанс да получат прошка. Шанс, чрез бъдещите си дела да докажат, че усилията на лукавия да погуби душите им, са били напразни. Шанс да преоткрият истинския смисъл на земното наше съществуване.
Ние знаем, че няма нещо извън Църквата, което да не можеш да получиш вътре в нея. Солидарност, взаимопомощ, достойнство, авторитет, сила: всичко това са качества, неотделими от същността на Църквата. Другите само си ги присвояват. Именно заради тези нейни качества съм сигурен, че дори някой някога да е отстъпил макар за миг от клетвата си пред Бога, то той ще намери сили да извърви пътя обратно. Ние ще му помогнем. Ако ли пък се окаже, че не може да се освободи и да приеме искрено Господа, той пак ще е свободен да избере. Поне ще знаем кой на коя страна застава. Което е също форма на освобождаване.
С това ще заслужим отново мястото си в Църквата. И ще дадем шанс и на държавата, независимо че тя невинаги оценява и разбира какво точно представлява Църквата. Един ден ще разбере, и дано не е прекалено късно.
Сигурен съм, че ще ме подкрепите, както винаги сте ме подкрепяли. Този акт на освобождаване ще ни помогне да продължим нататък. Ще докаже на народа, че има всички основания да ни вярва. Длъжни сме да го направим. За доброто на Църквата - Едната, света, вселенска и апостолска Църква. Която може без България, но без която България не може.
Божието благословение да пребъде с всички вас!
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ Н И К О Л А Й