Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми градоначалници,
Ваши Високопреподобия,
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
Богу било угодно, в неделята от светата и спасителна Четиридесетница, в която Църквата си спомня подвига на св. Мария Египетска, стъпвайки на тази старославна територия, да поема грижата и отговорността за богоспасаемата Русенска епархия. Да посветя дните на служението си на боголюбивия клир и Божия народ, подвизаващи се във вярата в диоцеза на една старославна катедра.
Оценявайки волеизявлението на епархийските избиратели, в заседанието си от 23 март 2014 г., Неделя Кръстопоклонна, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия ме посочи за каноничен архиерей на Русенска епархия, като по този начин ми възложи нелеката и отговорна задача да продължа делото на предишния Русенски митрополит – Негово Светейшество нинездравстващия Българския патриарх Неофит, който с много любов и пастирска ревност в продължение на две десетилетия неуморно работеше за благопреуспяването на тази епархия, следвайки примера на своите досточтими и приснопаметни предшественици – Доростоло-Червенските митрополити Григорий, Василий, Михаил и Софроний.
Като отчитам всичко това, с ясно съзнание за възложената ми висока отговорност и за зададените от моите предшественици високи образци на архипастирско служение, от днешния ден и с първата моя богослужба в този свят храм поемам обязаностите на епархийски митрополит на Русенска епархия, за да отдам всичките си сили и опит за доброто и благопреуспяването на всечестния клир и Божия народ в Русенския диоцез. Моля Бога да бъде мой неизменен Наставник и Пътеводител, така че всички ние заедно – клир и народ на богоспасаемата Русенска епархия – да вървим заедно по тесния, но и спасителен път към Божието царство, съграждайки заедно, в единство и единомислие, „Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Моля Бога и всички вас да съхраняваме завещаното ни от светото Евангелие единство и да бъдем както Сам Христос ни заповядва – „едно стадо и един Пастир” (Йоан. 10:16).
Днес получавам архиерейските инсигнии – кръста и панагията на видните мои предшественици. Носейки ги на гърдите си, ще помня завета на всеки един от тях, положили живота и силите си за благопреуспяването на църковното изпълнение в мир, добра воля и разбирателство.
Оценявайки голямата любов, с която всички вие обдарявахте и продължавате да обдарявате моя пряк предшественик по катедра – Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, ще се старая да му подражавам в дела, разпоредби и взаимоотношения, като моля и всички вас да не ме забравяте в своите молитви!
Божият мир и радостта в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!