Всемирното Православие - СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА

(насечена на късове от турците на 18 октомври 1795 г.)

На всеки 18 октомври в столичния храм „Св. Седмочисленици” се събират множество православни християни, за да почетат подвига на чудната девица великомъченица Злата Мъгленска.

Светата божествена Литургия оглави предстоятелят на храма ставрофорен иконом Николай Коцев. В края на службата той припомни житието на светата великомъченица.

Св. Злата, родена в с. Слатино, Мъгленска епархия, още като дете изпъквала с добродетели между останалите си братя и сестри - била кротка и любвеобилна. Когато станала девойка, любовта й към Господ Иисус Христос толкова се разпалила, че тя поискала да запази девството си за своя небесен Жених.

Освен че била прекрасна по душа, Злата била и невероятно красива. Тази нейна красота станала причина един агарянин да пожелае да я потурчи и да я изпрати при другите жени в харема си. След като девойката категорично му отказала, той я отвлякъл и мислел, че ще победи женското й естество, като ту й рисувал „прелестите” на съвместния им живот, ту я заплашвал с мъчения. Злата направила без колебание добрия избор - да бъде с Христа вовеки.

Извикали тогава родителите й, братята и сестрите й, които се опитали да я склонят да се отрече от Бога, макар и само на думи. Съвсем кратко било колебанието на светата девица при вида на разтрепераните си близки. Спомнила си тя думите на Спасителя: „Който обича баща или майка, брат или сестра повече от Мене, не е достоен за Мене”, и твърдо заявила, че щом искат от нея да се отрече от вярата си, тя се отказва от тях. „Мой баща ще бъде Господ, моя майка – Пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – мъчениците и мъченичките” – изрекло момичето.

Последвали невиждани изтезания: цели три месеца я били с тояги, рязали ремъци от гърба й, а накрая с железни нагорещени шишове пробили главата й от едното до другото ухо. Но Бог бил с нея и я укрепявал. Прекрасната Христова невеста завършила великомъченическия си подвиг повесена на една дива круша и нарязана на парчета от озверените турци. Вярващите събрали късовете от девическото тяло и го погребали по християнски.

Ставрофорен иконом Николай Коцев призова да се популяризира подвигът на светата великомъченица Злата Мъгленска, тъй като, за съжаление, към нея все още липсва култ, подобен на този към св. Йоан Рилски. „Св. Злата е жива чрез почитта, която й отдаваме като наша покровителка и застъпница пред престола на Всевишния. Какво би представлявала за човеците бедната селянка от Слатино, ако не беше нейният прекрасен подвиг за прослава на Христа? Със св. Злата Мъгленска ние сме от един род, в една и съща Църква сме родени и духовно насадени. И ние ще я почетем по най-достоен начин, като се стремим към нейната вяра и преданост към Господа. Иисус Христос ни е обещал да станем наследници на вечния живот. А ние знаем, че вечен живот е това да познаем Истинския Бог и пратения от Него Иисуса Христа, т.е. да имаме вярата на св. Злата, която да ни помага да вървим по пътя на спасението”.

През 1967 г. приснопаметният патриарх Кирил освещава южния престол на храм „Св. Седмочисленици”, който е посветен на българските светии. На този престол се служи два пъти годишно: на празника на Всички български светии и на днешния ден, 18 октомври.

От миналата година тържеството се украсява и с акатиста на светицата - великолепен превод от църковнославянски език на проф. Климентина Иванова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. След всеки икос свещениците и народът подемат:

Радвай се, великомъченице Злато, на целомъдрието златни палате!

С коленопреклонна молитва изпросихме застъпничеството на светицата от български род, поразени от силата и красотата на нейното целомъдрие, от непоколебимата й решимост да върви след Христос, Сина Божий.

До следващия 18 октомври!