"И прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си... ако простите на човеците
съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец" (Мат. 6:14);
Тази стародавна история съм я чувал навремето от един много мъдър, възрастен старец. Тя е описана и от Трендафил Керелов от Батак - потомък на изгорения на шиш през 1876 г. вмчк Трендафил Керелов.
На 2 август 1876 г., след като е бил в разсипания и погромен Батак, Макгахан изпраща от Татар Пазарджик до в. ”Дейли нюз” описание на видяното в Батак: “... Аз видях най-страшните работи в света. Всичко, което се е казвало за турците, вярвам го: така и всичко, което може да се каже за тях отсега, е за вярване. В зверствата има една точка, от която по-нататък не може да се иде, турците дори и тази точка са надминали...”
Не знам, може би дори и сега, хората от районите, засегнати от събитията през 1876 г., гледат малко по-различно на нещата. Родното ми село Жребичко се вдига цялото тогава и водено от свещеника и кмета отива в Брацигово. След продължителни сражения се водят преговори, слага се оръжие пред редовна войска и после идва погромът - селото е унищожено, десетки хора са избити, други - заточени.
Свещеник Тодор Трифонов е обесен в Пловдив, на моста на Марица, убит след измама е и моят прадядо, един от водачите - Илия Дънеков. Другият ми прадядо е заточен...
Всичко това е било обект и тема за разговори по различни поводи - радостни и тъжни по всички краища на България.
Но историята се отнася до Батак и Ахмед ага Барутанлията. За това как немилостивият, безмилостният, иска милост и прошка. И я получава!
И най-страшните съвременни филми на ужаса бледнеят пред картините, видени и описани от Макгахан в Батак. Той опровергава и утвърдени в Европа предразсъдъци за българите. “Българите - пише той, - не са диваци, както мислят някои, а са народ доста работен, прилежен, честен, мирен и образован...”
След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче зла болест го надвива и той залежава. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара да прати човек до Батак, да потърси и повика да дойде при него Ангел Керелов - сина на Трендафил. Ангел се е спасил по чудо през 1876 г.
Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил: “Евалла, чорбаджи”. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмед ага, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.
“Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши...” Излязъл Ангел навънка, намерил в селото лампа някаква, купил газ, върнал се, запалил лампата. Дошли с Ахмед ага до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...” Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата. На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят, да възседне коня и да дойде, искал, като го заровят, Ангел Керелов да присъства.
През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща...
Понякога ми се струва, че може и да са прави пишещите, които твърдят, че е благочестив и богоизбран българският народ. Не само защото е постоянно наказван. А нали е казано, че Бог не наказва, когото мрази.
Милостив и прощаващ е този български народ, когато честно му искат прошка, едва ли има друг като него така толерантен към другите. (със съкращения)