Източник: История на България
Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - Каменната ера и Медно-каменната епоха. Археологически открития от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Търново, Видин, София, Тетевен, Троян и в Родопите. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура /Вълчитрънското съкровище/. В 11-ти - 6-ти век преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е през 7-ми - 6-ти в. пр.н.е. През 1-ви век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от 5 в. са включени във Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през 6-ти век на Балканския полуостров славяни.
През втората половина на 7 в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
Под управлението на хан Тервел /700-718/ България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. При хан Крум /803-814/ България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил /852-889/ българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.
