О, жено, голяма е вярата ти, нека ти бъде по волята
/Мат.15: 28/
Това са думите на нашия Господ Иисус Христос в днес прочетеното Евангелие за хананейката, която неотлъчно вървяла след Христа и Го просила за милост.
Голяма е вярата ти – Господ не само удовлетворил молбата на езичницата, като и оказал велика милост, но и похвалил на всеуслушание пред апостолите и народа нейната голяма вяра.
Да вникнем в цялото съдържание на днес прочетеното евангелско повествувание. Господ Иисус Христос, проповядвайки Евангелието за Царството Божие, минавал през Тирските и Сидонски места. Една жена хананейка се приближила до Него и казала: „Помилвай ме, Господи, сине Давидов, дъщеря ми жестоко се мъчи от бяс /Мат. 15:22/. Наглед, в молбата на хананейката има всички качества на истинска молитва; майка плаче за своето най-скъпо същество, а въпреки това Господ продължил Своя път, като че не обръщайки внимание на молбата и. „Той не и отговори, - казва евангелиста, - нито една дума /Мат.15:23/.
Жената не се смутила от мълчанието на Христос и продължила да се моли. Тази непрекъсната молба извикала съчувствието на апостолите и самите те започнали да просят от Господа милост за нея. Тогава Господ отговорил:”Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев...не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата”/Мат.15:24-26/.
Всички сметнали, че тези думи би трябвало окончателно да отблъснат жената и да убият у нея всяка надежда, но тя с чувство на дълбоко смирение отговорила:”Да, Господи,/ние сме нищожни пред достойнството на Твоя народ/ ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им”/Мат. 15-27/.
Има ли сърце, което да не е разчувствано от дълбочината на тази молитва, изразена с тези прости думи на езичницата? Постоянно в живота и ние, братя и сестри, подобно на хананейката се сблъскваме с тежки изпитания, често се явяват случаи в които да покажем вярата си от своите дела/Иаков 2:18/. Затова и Господ, със своите думи отправени към хананейката, ни показва истинския път за спасение – голяма е вярата ти. Никога не трябва да роптаем срещу Бога, да се отчайваме, да се смятаме за забравени и оставени от Него. Никога не трябва да виниме когото и да било за нашето нещастие, вината за което често се явяваме ние и нашите грехове. По-добре е да се обърнем към съвестта си, да прониквам в дълбочината на душата си и тогава винаги ще намерим причината за нашите злини.
Хананейката се обърнала към Христос, в Него намерила помощ и утеха за себе си. Кое прегражда нашия път и не ни позволява да намерим и ние в Христа помощ и утеха за себи си. Никакви обстоятелства не могат да ни попречат да се приближим до Христа, ако нашия дух гори така, както на жената хананейка.
Христос със Своята благодат е много по-близо да нас, отколкото е бил до нея тогава. Той Самият призовава всички нас при Себе си:” Елате при Мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя”. Трябва само да прибегнем към Него с искренна, излизаща от дълбочините на сърцата ни молитва и Той няма да закъснее да ни изпрати Своята благодатна помощ и утеха.
Кой от нас, братя и сестри, не е изпитвал тази светла духовна радост, когато сърцето ни в молитвата като че ли се съединява с Христа, говорейки Му за всичко, което го тревожи, което иска и проси от своя Отец Небесен. Колко по-леко е на сърцето след такава молитва, тишина и мир обземат душите ни, и тогава искрено казваш:”Господи, да бъде във всичко Твоята воля”.
За съжаление не винаги в нас стигат сили в трудни минути на живота изцяло да предадем себе си на Божията воля, да възложим, по думите на пророка, на Господа своята скръб. Кое ни пречи? - Маловерието! Молитвата е немислима без вяра. Затова и молитвата се явява жив плод на действената и сърдечна вяра. Отсъствието на жива вяра, ни лишава от възможността да общуваме с Бога – нашата надежда за спасение.
Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога /Евр. 11:6/, - казва свети апостол Павел. Без вяра е невъзможно да се наследи вечен живот, защото вярата е залог за истинските блага. Амин!