„Иисус рече на учениците Си: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“ (Мат.16:24).
Братя и сестри, днес тези думи особено привличат нашето внимание. Ние трябва да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да вървим подир Спасителя. Това е заповедта Му, ако искаме да бъдем Негови ученици и последователи! Под кръст тук се разбират скърбите, нещастията и несгодите в живота. Но за да можем успешно и достойно да носим кръста си, първо е нужно да се отречем от нашите страсти и похоти, гордост и себелюбие!
Самият Господ Иисус Христос е най-добрият образец за това как без никакъв ропот, със смирение и жертвоготовност ежедневно трябва да носим своя житейски кръст и да следваме Бога. Синът Божи благоволи да слезе на земята и да стане човек, тъй като Бог до толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син (Йоан.3:16-17). Стана човек, също като нас, без никаква разлика, освен в греха. Но през цялото време Той беше човек на скърби и лишения (Ис.53:3). Роди се като младенец в пещера-обор, стана момче и отрасна в дома на беден дърводелец. Достигна зряла 30-годишна възраст, излезе на проповед, проповядва истината и учи хората как да се спасят. Болни излекува (Мат.4:23-24; 15:22-31; Йоан 4:46-54), на слепи очите отвори (Марк. 8:22-26), прокажени очисти (Лук.5:12-13) и мъртви възкреси (Марк.5:35-43; Йоан 11:1-45). Наскърбени утеши, отрудени и обременени успокои (Мат.11:28), грехове прости (Мат.9:1-8; Марк. 2:1-12).
През земния Си живот Иисус Христос е крайно беден. Когато един книжник от тълпата се приближава до Него и казва: „Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш (Мат.8:19), Иисус му отговаря: „Лисиците имат леговища и птиците небесни – гнезда, а Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат.8:20). Този, Който създаде човека! Този, Който владее цялата вселена! Този, Който е източник на всяко добро, няма къде да подслони главата Си! Да, Бог избра крайното смирение в бедност като средство, чрез което да изрази Своята любов към човечеството (Йоан 1:10-14).
Хората от всички страни на Юдея и Галилея на големи тълпи, малки и големи, се стичаха да слушат Неговото Божествено учение (Мат.4:25), защото Той ги учеше не като книжниците и фарисеите, а като такъв, Който има власт (Мат.7:29). Спасителят не гледаше на лице, а на сърце (1 Царств.16:7). Той еднакво изобличаваше учения и простия, бедния и сиромаха, господаря и роба!
Ето защо първенците, водителите на народа Го намразиха, задето очи в очи ги изобличаваше за тяхното лицемерие и за лошия им живот. Освен това те виждаха, че тяхната слава от ден на ден гасне пред славата на Иисус. Народът, масата от хората, отиваха при Него и Го следваха (Йоан 11:46-48). Големците искаха да хванат в нещо престъпно Иисус и да го осъдят в тяхното върховно съдилище – Синедриона (Йоан 11:49-53). Понеже тогава евреите бяха под римска власт, то римляните бяха оставили Синедриона на евреите, където да обсъждат своите верови и ежедневни въпроси. Там, в това съдилище, искаха да осъдят Иисус и да Го предадат на римската власт. Накрая планът им се осъществи. Те осъдиха на смърт своя Месия и Избавител, и то на най-позорна, най-страшна смърт – смърт кръстна.
Ще попитате, братя и сестри, защо Бог не се яви по друг начин, в слава и величие, например, а не такъв като нас – обикновен човек? Той стана човек, за да ни научи на правилния, на истинския път към Бога и да ни бъде образец за подражание. В противен случай щяхме да кажем: „Ние не можем да вървим по Божия път. Той е Бог и не може да ни бъде пример, защото ние сме хора и не можем да се сравняваме с Него!“ А сега синът Божи се яви като човек и ние няма какво да кажем за свое оправдание!
Може би ще се запитате: как така Бог се предаде на такава позорна смърт? Нима Той не можеше да се избави от нея? Пак заради нас, братя и сестри, за да ни научи да сме готови, дори ако трябва, да умрем за правдата и истината. Иначе ние нямаше да се жертваме за правото и Бог нямаше да ни бъде образец! Щяхме да си кажем: „Е, то се знае, Бог е изобличавал лъжата, лицемерието, бичувал е беззаконията и хорските неправди, защото Той е Бог и от нищо не се бои. Дори да искат да Го преследват – не могат. Пък ние сме хора, а не богове! Щом навредим на някой, той може да ни напакости. Ето защо Синът Божи се предаде на страдания и смърт, за да не мислим, че Той като Бог се е избавил, а да имаме пример за подражание. Да сме готови винаги да се жертваме за истината и във всичко да постъпваме като Него!
Може би някои ще кажат: Спасителят е ходил като последен бедняк да учи хората на добро и истина. Не е имал и педя земя и за нищо светско не се е грижел. Къде можем ние като Него нищо да не притежаваме, за нищо да не се грижим и само за Бога да проповядваме? Не, братя и сестри, такова нещо Бог не иска от нас! Той не е против всеки от нас да се грижи и работи за своите нужди и за нуждите на ближните си. Напротив, това е свято задължение на всеки – бил той баща или майка, син или дъщеря, млад или стар! Ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, казва Свещеното Писание, такъв се е отрекъл от вярата и е по-лош от безверник (1Тим. 5:8). Само че не бива човек да съсредоточава цялото си внимание върху земното, да мисли единствено за материалното и напълно да забравя за Бога. Трябва да е като малко дете, което прохожда и с едната си ръка опознава света, а с другата се държи за дрехата на майка си! Така и човек е нужно с едната ръка да работи и да се грижи за своето земно благополучие, а с другата да се държи за дрехата на Бог. И понеже, както казах, човек трябва да се труди и грижи за своите лични нужди, а така също и за нуждите на близките си, затова Бог е определил шест дни през седмицата да се трудим и работим, а само един – седмия ден, изцяло да посветим на Него (Изх.20:8-11). В този ден да си направим отчет за своите дела, дали те са достойни за нас като християни. Например един търговец, ако иска работите му да вървят добре, трябва по-често да преглежда сметките си, за да знае колко печели и колко харчи. И ако види, че печалбата е малка, а харчовете повече, то веднага е нужно да вземе мерки, за да не фалира. По същия начин Светата Църква е определила дни за християнина, в които е длъжен да си даде сметка за своите дела. Такива дни са неделите и всички останали празници.
Християнинът в неделя и на празник е длъжен да дойде тук, в светия храм, където да се помоли на Бог и да си направи отчет за изминалата седмица. Ако види, че е вършил повече добро, отколкото зло, нека да се радва. Да благодари Богу и да се старае през следващата седмица да прави още повече добро! Ако пък види, че злите му дела надвишават добрите, тогава нека от все сърце да моли Бог за прошка, като Му обещае, че ще се постарае да се поправи! И разбира се, ако се заеме сериозно със своето изправление, той постепенно, малко по малко, може дори да стигне до съвършенство! Такова време за изправление и въздържание е и настоящият Велик пост, през който трябва да се стараем, колкото се може повече и повече да изкореняваме у себе си злите наклонности и привички.
Днес, с Божията помощ, ние сме тъкмо по средата на поста, на нашия аскетичен подвиг. И Светата Църква, която всичко мъдро е наредила, днес изнася за поклонение във всеки храм честния и животворящ кръст Господен, за да ни насърчи в поста. Мнозина от нас обаче могат да се възгордеят и да си помислят, че за три седмици пост са извършили „велик подвиг“ пред Бога! Ето защо Църквата като грижовна майка ни посочва с много такт кръста на Господ Иисус Христос. И иска сами да се поправим и смирим, правейки сравнение между нашия „подвиг“ и извършеното от Спасителя на кръста!
През лятната жега измореният пътник се спира, когато забележи край пътя дебело и сенчесто дърво или пък някой студен кладенец, почива си и събира сили, за да продължи отново своето пътуване. По същия начин и християнинът, като гледа в средата на Великия пост кръста Христов, се въодушевява и насърчава, за да продължи и завърши успешно подвига на поста!
Ние трябва с ревност да пазим заповедта на Спасителя, като смирено, търпеливо и без ропот носим своя житейски кръст. Длъжни сме да го правим, ако се смятаме за истински християни, а не сме такива само външно, по име! Защото никой няма да получи награда от Иисус Христос, нито ще влезе в Царството Небесно, ако се подвизава не по правилата (2Тим.2:5). Представете си, мили братя и сестри, колко хубаво ще бъде, ако един ден, отивайки си от този свят, можем с чисто сърце да кажем: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Сега ме очаква венецът на правдата, който ще ми даде Господ, Праведният Съдия!“ (2Тим.4:7-8).
Кръстът Господен е сила и слава на християнските владетели и с него те побеждават своите врагове. Например великият и равноапостолен император Константин чрез кръста победи Максенций. Пред св. Константин става чудо, когато с армията си е близо до град Рим. Посред бял ден на небето се появява кръст от звезди с надпис: „Константине, с това знамение ще победиш!“ След видението той веднага заповядва върху щитовете на войниците и знамената да поставят кръстове. Заповедта е изпълнена и със силата на кръста войските му напълно разгромяват превъзхождащата ги по численост армия на Максенций. Със силата на кръста руският император Александър II Николаевич (1855-1881 г.), воден от братска християнска любов, дойде и ни освободи от робството на азиатеца-турчин! Със силата на кръста нашето храбро войнство освободи своите подтиснати братя в Македония и Одринско, като победи 500-годишния ни враг! Със силата на кръста християнинът винаги побеждава невидимия враг на нашето спасение – дяволът!
Братя и сестри, нека се въоръжим с това свято оръжие, на което е принесена изкупителната жертва на Господ Иисус Христос, с това средство на нашето помирение с Бога! Нека по-често да поглеждаме към кръста, на който се вижда безкрайната Божия любов към цялото човечество! Светият кръст, който ни напомня, че скъпо сме изкупени и скъпа жертва е дадена за нашето спасение (1Кор.7:23). Нека, както Спасителят разпна святото Си тяло заради нашето спасение, и ние да разпнем и умъртвим греховете и похотите на плътта.
Дано Господ Бог, възлюбени братя и сестри, да удостои всички ни по Своята велика милост със силата на честния и животворящ кръст! И с неговата подкрепа успешно да завършим поста и достойно да се поклоним на светите страдания Христови и на светлото Му Възкресение! Амин!